Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

И все пак, продължаваме да сме в пълно неведение каква ще да е истинската им цел. Ориенталците са такива мошеници, че при среща с тях всеки римлянин с малко ум в главата трябва да скрие кесията си кой знае къде, за да не се лиши от нея. Това обаче не важало за нашите гости! През цялото време не спират да обикалят Рим и да пръскат пари, сякаш кесиите им са бездънни. Водачът им е човек, когото няма как да забравиш, щом веднъж си видял. Казва се Батацес, облечен е от главата до петите в чисто злато, а на главата си носи златна корона. Чувал съм, че на изток са способни да изтъкат цяла дреха от злато, но не съм и предполагал, че ще имам честта да видя подобно чудо, при това не при цар Птолемей или при партите, ами насред Рим.

Всички жени в този глупав наш град са пощурели по Батацес и приятелите му. От толкова много злато чак са си изгубили ума и мъничките им ръчички без почивка посягат към перлите и гранатите, които току-виж се изсипели от някоя брада или… хайде да не прекалявам с подробностите. Достатъчно неделикатно е да ти кажа, че чужденците ни не са евнуси.

Както и да е. Дали защото собствената му съпруга се е оказала някоя от заслепените от златото римлянки, или защото се е водил от по-алтруистични мотиви, не знам, но народният трибун Авъл Помпей излезе на рострата и публично обвини Батацес и останалите жреци, че са мошеници и шарлатани и призова всички заедно да бъдат изхвърлени насила от нашия почтен град. Най-добре би било, ако ги качим гърбом на магарета и ги покрием с катран и перушина. Батацес не остави незабелязано това изказване на Авъл Помпей и отиде право в Сената да се жалва. Явно, че светата ни институция се е повлияла в немалка степен от ентусиазма на сенаторските съпруги, защото Авъл Помпей беше строго скастрен и му беше казано повече да не се заяжда със знатните особи. Сред назначените отци обаче се намериха и пуристи, които твърдо заеха страната на Авъл Помпей, най-малкото, защото не му е работа на Сената да държи сметка на един народен трибун какви ги е говорил на Форума. След което започна голяма разправия дали Батацес и хората му можело да се смятат за посланици или не, нищо че Скавър вече веднъж се беше изказал против. Обаче той се оказа неоткриваем — навярно тъкмо е ровил из записките на старите ми речи, за да търси повече епиграми, или пък е надигал полата на жена си в търсене на повече епидермис, — и въпросът остана отново без решение.

Затова Авъл Помпей отново се качи на рострата и отново зарева като ранен лъв, че римските жени са станали алчни и неверни. След като свърши с пледоарията си, той беше сменен на рострата лично от Батацес, който не пропусна да качи до себе си пищно облечените си колеги — жреци и групичка още по-пищни дами — римлянки, които се въртяха около него като котки около рибарска сергии. За щастие и аз бях там, е, знаеш що за място е Рим. Изкушението беше прекалено голямо — задаваше се поредният публичен фарс, много по-забавен от онези, които Сула би удостоил с присъствието си в театъра, и нямаше как да устоя. Авъл Помпей и Батацес «се завтекоха» към кулминацията и развръзката доста по-бързо, отколкото биха го направили героите на Плавт, за жалост, без да минават от реплики към действия. Нашият благороден трибун продължаваше да настоява, че опонентът му е мошеник, а пък Батацес от своя страна го предупреждаваше, че си играе с живота, защото Великата богиня не понасяла жреците й да бъдат обиждани. Представлението завърши с умопомрачителната клетва, която Батацес изрече по адрес на Авъл Помпей на гръцки, за да могат всички да я разберат. Аз пък си мислех, че Великата богиня обича към нея да се обръщат на фригийски.

И сега, Гай Марий, идва най-ужасното! В мига, в който клетвата беше произнесена, Авъл Помпей се задави и се закашля толкова силно, че с мъка слезе от рострата. Едва успяха да го откарат до дома му, където той се мъчи три дни на легло и накрая взе, че умря наистина! Изпружил краката и туй то! Е, представяш си какъв ефект имаше това върху цял Рим — като почнем от сенаторите и стигнем до жените им. Батацес може да ходи, където си иска, да върши каквото си иска. Хората му правят път, сякаш се страхуват да не хванат проказа. Дават му безплатни вечери, Сенатът набързо промени мнението си и официално го покани (от Скавър пак нито следа!) на едно от заседанията си, жените продължават да се хвърлят на врата му, а той раздава във всички посоки усмивки и благословии, сякаш е самият Зевс.

Възмутен съм, огорчен, отвратен, погнусен и още хиляда други неща, които не ми се изброяват. Големият въпрос е: как го направи тоя Батацес? Дали наистина се намеси Великата богиня, или просто той прибягна до непозната отрова? Обзалагам се, че е по-скоро второто, но пък и нали ме знаеш — аз съм стар скептик, ако не и циник.“