Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Тази зима се очертава голям недостиг на зърнени храни. Това го споменавам само между другото, колкото нашият високоуважаван консул да знае колко много му пречат германите да си изпълнява останалите задължения. Подочувам, че Катул Цезар смятал да остави командването на армията в Плаценция на Сула, а сам да се върне в Рим за зимата. Ако е истина, сигурно си го научил доста преди мен. Аферата при Тридентум подсили шансовете ти отново да станеш консул ин абсенция, и все пак Катул Цезар ще проведе изборите чак след като ти вече си се срещнал с твоите германи! Представям си го в какво положение се чувства: хем трябва да ти стиска палци, защото само една голяма победа над тевтоните може да спаси Рим, хем се надява ти лично да се пльоснеш по дебелия си селски задник и повече да не станеш. Ако спечелиш войната, Гай Марий, повече от сигурно е, че ще станеш още веднъж консул. Между другото, много хитро от твоя страна, че си позволил на Маний Аквилий да се кандидатира и той за консул. Идването му в Рим и представянето на кандидатурата му произведе голямо впечатление сред електората, особено след като той още на другия ден заяви, че се връща при теб, за да биете заедно германите, независимо че това можело да му попречи да участва в изборите. Ако победиш германите, Гай Марий и след това веднага освободиш отново Маний Аквилий, почти сигурно е, че той ще ти бъде колега догодина, а с него ще можеш да постигнеш много неща.

Гай Сервилий Главция, приятелчето на твоя кажи-речи клиент Сатурнин — знам, знам, че такива неща не бива да се говорят — вече обяви, че ще се кандидатира за народен трибун. Ще бъде като добре охранена котка сред ято гълъби! Но като споменах Сервилий, отново де сещам за зърнената криза и за безобразията на Сервилий Авгура в Сицилия. Както вече ти писах в друго писмо, той се надяваше, че само ще стъпи на острова и ще обере плодовете на Лукуловия труд. Сега обаче Сенатът получава всеки пазарен ден писмо от злополучния претор, който постоянно кълне лошия си късмет и се заканва, че още щом се върне в Рим, ще даде Лукул под съд. Робският цар Салвий, или Трифон, както ти харесва, е умрял и на негово място е бил избран друг — оня, азиатският грък Атенион. Изглежда, той е доста по-умен от Салвий Трифон. Ако Маний Аквилий бъде избран за консул догодина, няма да е никак зле да го пратим в Сицилия, за да се свърши веднъж завинаги с цялата работа. В момента не Сервилий Авгура, а цар Атенион управлява Сицилия. Както и да е, моето лично недоволство от сицилийския проблем е от чисто семантичен характер. Знаеш ли каква наглост прояви онази стара кулибония Скавър, нека детеродният му орган да му падне веднъж завинаги от изнемога! «Сицилия — вика нашият, — се е превърнала в една злощастна Троя!» И след заседанието всички се изсипаха да го тупат по гърба каква епиграма е измислил! Да, ама ти вече знаеш от моето предишно писмо, че израза съм го измислил аз! Сигурно ме е чул някъде да го споменавам и го е запомнил, да му изсъхне оная работа!

Сега да се върна обратно на въпроса с народните трибуни. Тази година сред тях не се намери нито един, който да привлече погледите, с каквото и да е. Една от причините, заради които съм по-скоро доволен, че Главция ще се явява за догодина. Без свадливи трибуни и без циркове в Кладенеца на Комициите Рим е доста скучно място. Това не попречи обаче наскоро да се случи един от най-забавните и необясними инциденти, в които е замесен пряко народен трибун, и да плъзнат какви ли не слухове.

Преди около месец в града пристигнаха дванадесет или тринадесет, не знам точно колко странници, облечени в пъстри, плетени дрехи, с ресни от чисто злато, със скъпоценни камъни в гъстите си бради и пищно избродирани кърпи, омотани около главите. Като ги видях, имах чувството, че съм на карнавал! Представиха се като чуждо пратеничество и поискаха Сенатът да ги приеме на специално заседание. Но след като нашият уважаем, подмладен и научил се да краде чужди фрази Принцепс Сенатус прегледа пълномощията им, той отказа подобна среща с аргумента, че новодошлите не се ползвали от никакво официално положение. Твърдели, че идват от храма на Великата богиня в Песин, във Фригия, и че били пратени в Рим не от друг, а от самата Велика богиня, която искала да пожелае на римляните успех в борбата срещу германите! Чувам те, че питаш: «Какво ще накара една анатолийска Велика богиня толкова да се загрижи за разни си германи?» И ние вече цял месец си чешем главите да отгатнем, а съм сигурен, че тъкмо защото не е можел да си отговори на въпроса, Скавър е отказал искането на тези странници.