Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Предполагам, че в това има доста резон, но ако продължаваме така да я караме със законодателството, докъде ще стигнем, Гай Марий? Подобни закони дават прекалено много власт на държавата, да не говорим за парите! А това само ще увълчи още повече разните там демагози и бюрократи! Все пак хората открай време са разчитали на политическото си издигане, за да напълнят с нещо семейния бюджет. Това е нормално, човешко, разбираемо и дори простимо. Онези, които трябва да бъдат озаптявани навреме, са тъкмо политиците, използващи властта си, за да променят хода на историята. Именно те, големите алтруисти, могат да направят най-големите пакости. Просто не е естествено да поставяш другите пред себе си. Другите никога не заслужават толкова, колкото заслужаваш ти. Казвал ли съм ти, че съм скептик? Казвал съм ти. Макар че понякога — само понякога — започвам да се чудя дали не ставам и циник.

Тук научаваме, че в най-скоро време ще се връщаш в Рим. Не мога да ти изразя с какво нетърпение те чакам! Бих искал да му видя физиономията на Прасчо, когато се срещнете. Както навярно си очаквал, Катул Цезар беше назначен за проконсул в Италийска Галия, и вече се връща в армията си в Плаценция. Трябва да внимаваш, защото той е способен като нищо да обере лаврите за следващата ти победа. Надявам се, след като вече с Луций Корнелий не сте баджанаци, той да не вземе да ти изневери.

Малко думи какво става на дипломатическия фронт. Батацес и жреците му най-сетне благоволиха да си заминат от Рим. Чак до Брундизиум, предполагам, се чува жалкият плач на много от нашите най-знатни дамички. В момента обаче предлагаме гостоприемството си на друга делегация, не толкова интересна за широката публика, затова пък още по-противна. Праща я не друг, а младият, но изключително опасен цар Митридат — владетелят на Понт, който вече успя да си присъедини почти всички земи около Евксинския понт. Иска да сключим договор за приятелство и съюз. Скавър е против. Чудя се защо. Дали за това не са причина действащите от известно време насам агенти на нашия приятел и съюзник, витинския цар Никомед? Едепол, едепол, отново го удрям на скептицизъм! Не, Гай Марий, това не е цинизъм, а скептицизъм! Поне засега.

За да свършвам с писмото, време е да ти пиша за някои клюкички и семейни вести. Назначеният отец Марк Калпурний Бибул се е сдобил със синче, което му се пада и единствен наследник. По този повод най-различни представители на Домиций Ахенобарбите и Сервилий Цепионите нададоха вой на радост, докато забелязвам, че Калпурний Пизоните запазиха пълно безразличие. Напоследък се забелязва тенденцията възрастни мъже да се женят за малки момиченца, но това не пречи на други възрастни мъже да отидат в прегръдките на смъртта. Почина нашият литературен гигант Гай Луцилий. Наистина съжалявам за него. Видиш ли го на живо, можеш да си починеш от скука, но седнеш ли да го четеш, се чудиш откъде му идва толкова остроумие! Съжалявам също така — при това напълно искрено, — че и твоята сирийска пророчица Марта не е вече между нас. Това сигурно вече си го научил от писмото на Юлия, за което знам, че ти го е пратила преди моето. Все пак струва си да ти кажа, че старата вещица ще ми липсва. Всеки път, когато я видеше да се носи из Рим в пурпурнозлатната си носилка, Прасчо чак пускаше пяна от ярост. Твоята скъпа и прекрасна Юлия също казва, че Марта ще й липсва. Между другото, надявам се да оценяваш по достойнство за какво съкровище си имал късмет да се ожениш. Не са много домакините в Рим, които ще оплакват умрелите си гости — особено когато гостите са останали в къщата ти завинаги и имат навика да плюят на пода и да пикаят в езерцето с рибките.

Завършвам писмото си, както и ти завърши твоето до Сената. Как може такива работи, Гай Марий? «Да живее Рим!» Каква липса на елементарна скромност!“

Година десета (101 г. пр.Хр.)

В консулството на Гай Марий (V) и Маний Аквилий

Година единадесета (100 г. пр.Хр.)

В консулството на Гай Марий (VI) и Луций Валерий Флак

Сула се оказа прав: кимврите дори не помислиха да преминават Пад. Като стадо крави, пуснато да пасе на воля из някоя крайречна ливада, те се нахвърлиха на източната половина от Транспаданска Галия, доволни от натежалите от жито ниви и от тучните пасища за добитъка си. Никой не се вслуша в увещанията и заплахите на царя си. Сред всички кимври един-единствен се тревожеше за бъдещето и това беше Бойорикс; единствен и той изпадна в покруса, когато научи за разгрома на тевтоните при Аква Секстия. Когато обаче до него дойде вестта и за уплахата, която обзела тигурините, маркоманите и херуските, научили за тъжната участ на тевтоните, и ги накарала да се обърнат назад и да се върнат по родните си места, Бойорикс изпадна в дълбоко отчаяние. Великата му стратегия се беше провалила, едно, заради доказаното превъзходство на римляните да боравят с оръжието, второ, заради доказаното лекомислие на германите, когато се отнася дори до собственото им оцеляване. Освен това Бойорикс започваше все повече и повече да се съмнява в своята власт над кимврите.