Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Тогава как са могли да останат толкова дълго време в родината си, без да се местят? — попита Марий.

— Първо, тогава са били по-малко. Кимврите са имали целия обширен полуостров за себе си, тевтоните са живели на юг от тях, тигурините са си стояли в Хелвеция, херуските — по бреговете на Визургис в Германия, маркоманите — в Бойохемум — обясни Серторий.

— Климатът там е различен — на свой ред взе думата Сула. — На север от Рен вали цяла година непрестанно, затова и тревата расте бързо, пък и е сладка, сочна и крехка. А, изглежда, и зимата не е толкова сурова, колкото при нас — поне за кимврите, тевтоните и херуските, които са живели в близост до Атлантическия океан. Дори в най-дълбока зима при тях е валяло повече дъжд, отколкото сняг, така че земята е раждала повече трева, но затова пък е била много по-трудна за обработване. Не мисля, че германите живеят по този начин, защото така им е заложено в кръвта. Според мен те още не могат да се отърсят от навиците, които са придобили при условията в родината си.

Марий го изгледа изпод гъстите си вежди.

— Значи искаш да кажеш, че ако случайно се настанят за по-дълго в Италия, те ще се научат да обработват земята?

— Без съмнение — кимна Сула.

— Тогава най-добре още това лято да им дадем едно решително сражение и всичко да се свърши веднъж завинаги. В продължение на почти петнадесет години Рим тръпне под тяхната заплаха. А и аз няма да умра спокоен, ако знам, че след като склопя очи, половин милион германи ще продължават да кръстосват Европа, за да търсят Елисейските полета, които са изоставили далеч на север от Рен. Германската миграция трябва да спре. И единственият начин, за който мога да съм сигурен, че ще ги спре, е да опитат острието на римския меч.

— Напълно съм съгласен — рече Сула.

— И аз — обади се Серторий.

— Ти нямаше ли дете някъде сред кимврите? — спомни си Марий за подвизите му.

— Имам.

— Знаеш ли къде е?

— Знам.

— Добре. Щом всичко свърши, ще пратиш детето и майка му, където искаш, дори в Рим, ако ти харесва.

— Благодаря ти, Гай Марий. Ще ги пратя в Близка Испания — усмихна се Серторий.

Марий го изгледа изненадано.

— Испания ли? Че защо Испания?

— Просто там ми хареса, нали по едно време се правех на келтибериец. Племето, у което живях, ще се погрижи за германското ми семейство.

— Прекрасно! А сега, приятели мои, да видим как можем да си изпросим едно сраженийце от кимврите.

Марий лесно си изпроси сраженийцето; според календара датата трябваше да е последният ден от квинктилис, при това беше уговорена на специални преговори между Марий и Бойорикс. Защото не само на Марий му бяха омръзнали годините на колебание и нерешителност. Бойорикс не по-малко от него изгаряше от нетърпение всичко да се реши веднъж завинаги.

— За победителя да бъде Италия — беше казал Бойорикс.

— За победителя да бъде светът — на свой ред рече Марий.

Както при Аква Секстия, така и сега той разчиташе на пехотата си — скромната му конница служеше само колкото да защитава двете внушителни крила, съставени изключително от пешаци. Вляво и вдясно Марий беше подредил своите легиони от Трансалпийска Галия, разделени поравно на по петнадесет хиляди души. В центъра щеше да настъпва Катул Цезар заедно със своите двадесет и четири хиляди легионери, които имаха далеч по-малък опит от другарите си; ветераните по двете крила трябваше едновременно да посрещнат най-силния удар и да поддържат центъра, ако тръгне да се огъва пред германската лавина. Марий избра за себе си лявото крило, Сула щеше да командва дясното.

От отсрещната страна битката се започна от петнадесет хиляди души кимврийска конница. Германите носеха пищни облекла и бяха въоръжени до зъби. Яздеха едрите си северни коне, за разлика от тевтоните, които бяха разчитали на значително по-нисичките галски понита. Всеки от тях носеше на главата си великолепен шлем във формата на някакъв мистичен звяр с разтворена паст, от двете страни, на който стърчат забодени дъги и пера — за да изглежда ездачът още по-висок; на гърдите си имаше желязна плочка, в едната си ръка държеше дълъг меч, в другата — кръгъл бял щит и две тежки копия.

Конниците се бяха подредили в четири почти прави редици, дълги повече от шест километра; плътно зад тях вървеше кимврийската пехота. Вместо да удари фронтално обаче, конницата изведнъж свърна вдясно и повлече със себе си и римляните; тази тактика очевидно имаше за цел да издърпа крилото на Сула възможно най-вляво, за да открие незащитения си фланг и германската пехота да го удари в гръб.