Арчибалд Кронин - Зелени години

— Да, сър — заекнах аз, — обещавам ви…

Безполезно, но съм сигурен, че ме разбра.

Той енергично стана и започна да отделя за мен книги от лавицата.

Дядо ми помогна да ги занеса в къщи. Намирах се между земята и небето, ходех сякаш по въздуха.

В началото на юни се случи събитие, незначително само по себе си, но толкова полезно за намерението ми, че го сметнах за намеса на провидението, пряк отговор на молбите, с които бомбардирах небесния престол.

Не много дълго след славното ни решение в стаята на Рийд аз се върнах от утринната си „обиколка с кифлите“ и намерих Адъм в къщи — изглежда той винаги пристигаше рано сутрин. Седеше на закуска свеж, гладко избръснат и разговаряше с мама и татко. Бързал да пристигне с първокласния спален вагон на вечерния експрес от Лондон — винаги, когато пътуваше на служебни разноски, Адъм правеше това по царски. Въпреки че търговските му работи в Уинтън изискваха тези периодични завръщания на север, сега Адъм бе ходил в Лондон: беше назначен за представител на застрахователната компания „Колодония“ в Южна Англия. Макар промяната да не му донесе увеличение на заплатата, Адъм твърдеше, че тя се дължи на търговската му находчивост и е една стъпка напред към велики неща. Сега живееше в хотела на Хенгър хил в Илинг.

Залових се със закуската си — каша и мътеница, а той поднови забележките, прекъснати, за да ми поднесе обичайните си сдържани поздрави.

— Да, мамо, мисля, че ще е интересно за теб да видиш къщата.

— Каква къща, скъпи? — запита мама.

Адъм се усмихна.

— Е, добре, къщата, която си купих…

— Купил си къща? — попита татко с жив, почти професионален интерес на член от Ливънфордското строително дружество, в което в същност бяха вложени всичките му спестени с много труд пари. — Къде?

— На Бейсуотър роуд — небрежно каза Адъм. — Първокласно място с изглед към парка. И къщата е първокласна, гипсова мазилка, кремаво боядисана, седем етажа, махагоново стълбище, мраморна веранда — много горда къща и мое неотменимо право. Но ето, тя не ви интересува.

— Интересува ни, скъпи — въздъхна мама. — Това е най-вълнуващата новина.

Адъм се разсмя и подаде чашата си за още чай.

— Е, да, бях хвърлил око на този имот от известно време, всеки ден на път за службата минавах покрай него. От шест месеца там висеше дъсчица с надпис: „Продава се“ и една сутрин видях съобщение: „Разпродажба на търг следващата седмица“. О-хо, помислих си. Сигурно ще е интересно! Откак дойдох на юг, все търся подходящо истинско имение да вложа парите си. И така, следващия понеделник се отбих в къщата за разпродажба. Обикновено място, хубава ламперия, много джентълмени с цилиндри. Търговският агент също с цилиндър — Адъм погледна яйцето и бекона пред себе си. — След като обяви, че къщата струва шест хиляди, а в случая наистина толкова струва, поглеждайки ме, той започна наддаването при три хиляди лири. Цената се качваше все повече и повече, цилиндрите наддаваха един срещу друг, докато тя стигна пет хиляди и петстотин. Дълго-дълго вися на тая сума, докато не я продадоха на най-лъскавия цилиндър. Аз седях отзад и мълчах — смешно само как се опитваха да ме предизвикат. Но, разбирате ли, бях направил справка. Знаех, че банката е дала ипотека от две хиляди лири и имаше опасност да я обяви за пресрочена. На следващия ден получих писмо от лъскавия цилиндър. Предлагаше да ми отстъпи собствеността си за четири хиляди. Хвърлих писмото в кошчето за отпадъци. Тогава…

Стъпка по стъпка той ни преведе по нечестните и дълги пътища, които само преди седмица за хиляда и деветстотин лири в брой го бяха направили абсолютен собственик на тази великолепна сграда.

— Господи! — ахна мама очарована и наплашена, защото въпреки славната сделка, дадената сума беше за нея колосална, ужасна, а в същност тя представляваше и повечето капитал на Адъм, спестен за последните десет години. — Сигурно си ги надхитрил… и лондончани също. Какво ще правиш с къщата сега, скъпи? Ще живееш ли в нея?

— О, не, мамо — Адъм прие с внимание това наивно предположение, достатъчно да накара и ангелите да се разсмеят. — В сегашния си вид тя е истински бял слон 22 22 Бял слон — искал ли да разори някого, кралят на Сиам му подарявал свещен бял слон. — Б.пр. . Но идеята ми е да я преустроя. Осем самостоятелни квартири под наем от седемдесет до сто и петдесет лири всяка. Изчислих — чисто шестстотин, след като платя таксите и заплатата на пазача. Да кажем, двадесет процента печалба. Не е лошо като първо мое истинско рисковано предприятие извън службата.