Мери Кларк - През цялата нощ

— Семейство Бейкър имат навика да издирват заможни стари хора — продължи редакторът. — Най-пресният случай е от миналата година в Чарлзтаун. Там се сприятелили с възрастен мъж, който имал два милиона долара. Явно тогава е бил сърдит на дъщеря си, защото се омъжила без негово съгласие, но с нищо не показвал, че има намерение да я лиши от наследство. Според свидетелите двамата мошеници постоянно му шушнели лоши неща за дъщеря му и как нямала търпение да прибере паричките му. И сещаш ли се как завършило всичко?

— Представили ново завещание — отвърна Алвира.

— Позна. Старецът оставял на дъщеря си малко долари и бижутата на майка й. Останалото отишло за семейство Бейкър. Разбираш ли, проявили са достатъчно разум да не заграбят всичко. Тогава завещанието би могло по-лесно да се оспори.

— Ами свидетелите на завещанието? — попита Алвира.

— Солидни граждани:

— Както и очаквах — въздъхна тя.

— Открих два-три подобни случая от последните десет години, но положението ти е ясно. Всички завещания са били оспорвани, но семейство Бейкър винаги са печелели.

— Този път няма да спечелят — закле се тя.

— Надявам се, че няма, заради приятелката ти, но ще ти дам един безплатен съвет: кажи й да отиде в съда, който разглежда делата за наследство на Чеймбърс Стрийт 31, и да подаде заявление за оспорване на завещанието заради незаконно въздействие. Иначе завещанието може да бъде потвърдено в срок от два дни до няколко месеца в зависимост от съдията. Ако обаче подаде заявление, поне ще забави прехвърлянето на имота. Кой е изпълнител на завещанието?

— Вик Бейкър.

— За всичко са помислили — отбеляза Чарли. — Добре, Алвира, обади ми се, ако мога да помогна с нещо, и не забравяй — искам материал за случая.

— Непременно ще получиш и можеш да се обзаложиш, че ще е за първа страница. Направо си запиши заглавието: „Разкриване на измамници“.

Редакторът се засмя.

— Действай, Алвира. Залагам на теб.

По време на третата чаша чай Алвира предаде на Уили разговора.

— Виж, скъпа — каза мъжът й, — зная, че ще направиш всичко възможно, но трябва да ми обещаеш, че няма да поемаш каквито и да е рискове. Прекалено съм стар, за да се страхувам, че могат да те блъснат от някоя тераса или да те удавят във ваната.

— Семейство Бейкър не са агресивни, само са измамници. Какво ти е приготвила за днес Корделия?

— Детският център — поклати глава Уили. — Нали знаеш, трябва да се договоря с инспекторите. Сградата направо се разпада. Колкото и да ремонтираш, нищо не можеш да направиш. Единственото решение е да се разруши. Както и да е, освен това ще отделя един час да се упражнявам на пианото. Корделия ме чу да си тананикам „Цяла нощ“, докато вчера ремонтирах радиаторите, и реши да я изпълня на тържеството. Иска аз да я изсвиря. Има безумната идея по този начин да покаже на децата, че човек се учи, докато е жив.

— Това е прекрасно! — възторжено възкликна Алвира.

— Хм, на мен пък тази идея не ми харесва — отвърна той, — но децата не са придирчиви, а родителите ще обръщат внимание само на собствените си деца, така че навярно никой дори няма да ме забележи… А ти какво ще правиш?

— Ще се отбия при Кейт. Знаеш как е, когато някой почине. След погребението човекът, който е останал сам, се събужда и осъзнава, че никога вече няма да види онова лице, нито пък ще чуе онзи глас. Тъкмо тогава се познават истинските приятели. А Кейт трябва да се оправя и с онези мошеници, освен със загубата на Беси. После ще отида при монсеньор Ферис, за да му кажа, че зная коя е онази млада жена, която се навърта около „Сейнт Клемънт“.

С обичайната си енергичност Алвира разтреби кухнята, оправи леглото, взе душ и се облече. Избра семпъл, но елегантен костюм, който приятелката й баронеса Мин фон Шрайбер по време на последното си посещение в града й беше помогнала да си купи. Както постоянно отбелязваше Мин, ако нямаше кой да я насочва, Алвира се спираше на извънредно неподходящи стилове и цветове, мнение, което тя покорно приемаше.

Преди да излезе, се спря да послуша Уили, който упражняваше „Цяла нощ“ на пианото, и гордо отбеляза, че свири все по-добре. Устните й беззвучно изричаха думите, докато мъжът й пееше. Стихът „Аз над теб докрай ще бдя“ й се стори почти като молитва. „Е, аз ще бдя над теб, Кейт“ — помисли си Алвира.

Когато пристигна в къщата, с удивление откри Кейт спокойна, но категорично решена да си намери друго жилище. Щом Беси искала да остави дома си на семейство Бейкър, тя щяла да изпълни волята й. Намеренията на сестра й били ясни и тя й оставяла апартамента на последния етаж, наред с ежемесечен доход.