Мери Кларк - През цялата нощ

— Пак се самообвиняваш — прекъсна я Алвира. — Обзалагам се, че преди да отидеш при него, е бил самотен. Присъствието ти му е било огромна утеха.

Сондра се усмихна още по-широко.

— Възможно е, но в замяна на моята компания трябваше да се откаже от свободата си да излиза когато поиска и от дребните удоволствия, които си позволяваше. — Усмивката й се стопи. — Предполагам, че в известен смисъл съм успяла да компенсирам това. Наистина съм добра музикантка, добра цигуларка.

— Ето! — възкликна Алвира. — Най-после да кажеш нещо хубаво за себе си.

Младата жена се засмя.

— Много си убедителна, Алвира.

— Така казва и редакторът ми — съгласи се тя. — Добре, схванах положението. Чувствала си се задължена да успееш, спечелила си стипендия, запознала си се с привлекателен и даровит мъж, била си едва на осемнайсет и си се влюбила в него. Сигурно ти е казал, че е луд по теб. Нямала си родители, нито братя и сестри. Имала си само дядо си, който често боледувал. Правилно ли съм разбрала?

— Да.

— Останалото ни е известно. Да се върнем към настоящето. Толкова красиво и талантливо момиче като теб не може да живее изолирано. Имаш ли си приятел?

— Не.

— Прекалено бързо ми отговори, Сондра, което означава, че наистина имаш приятел. Кой е?

Последва продължително мълчание.

— Гари Уилис. Свири в Чикагския симфоничен оркестър — накрая неохотно отвърна тя. — На трийсет и четири е, осем години по-възрастен от мен, много красив, много добър и иска да се ожени за мен.

— Дотук добре — рече Алвира. — Обичаш ли го?

— Може би. Просто не съм готова за брак. В момента не съм способна на никакви чувства — зная го. Страхувам се, че ако все пак се омъжа, няма да съм в състояние да погледна лицето на бебето си, като зная, че съм изоставила сестричката му в пазарска торба на студа. Гари се отнася към мен с много търпение и разбиране. Ще те запозная с него. Той ще доведе дядо ми на концерта.

— Вече започвам да го харесвам и без да го познавам — отвърна жената. — И недей да забравяш, че днес деветдесет процента от жените имат семейства и едновременно с това работят. При мен беше същото.

Сондра огледа подредения с вкус апартамент.

— С какво се занимаваш, Алвира?

— В момента съм жена, спечелила от лотарията. Освен това пиша за „Ню Йорк Глоуб“. Допреди три години бях забележителна чистачка.

Младата жена се засмя. Не бе сигурна дали да й повярва, или да приеме думите й за шега, но Алвира не се впусна в обяснения. „По-късно ще имаме много време да й разкажа живота си“ — помисли си.

Двете едновременно се изправиха.

— Трябва да тръгвам на репетиция — каза Сондра. — Днес ще идва диригент, чиято репутация направо вледенява изпълнители като мен.

— Е, върви и дай всичко от себе си — рече Алвира.

— Ще намеря начин да открия бебето ти без никой да разбере. Ще ти телефонирам всеки ден, обещавам.

— Алвира, дядо и Гари ще пристигнат една седмица преди концерта. Зная, че дядо ще иска да отиде в „Сейнт Клемънт“. Ужасно се натъжи, когато научи за изчезването на потира на епископ Сантори. Но в случай, че попаднем на монсеньор Ферис, когато сме там, нали ще поговориш с него, за да му обясниш, че сме разговаряли, и да го помолиш да не казва на дядо, че съм се навъртала около черквата?

— Непременно — обеща тя.

Докато минаваха през дневната, Сондра спря до пианото. „Наръчник за възрастни начинаещи“ на Джон Томпсън беше отворен на „Цяла нощ“.

— Съвсем съм забравила тази песен. Прекрасна е, нали? — Без да дочака отговор, засвири и тихо запя:

— „Спи, мое дете, спи спокойно — цяла нощ. Бог ангели ще прати да бдят над съня ти — цяла нощ…“ Като че ли е писана за мен, нали, Алвира? Надявам се онази нощ бебето ми да е имало ангел-хранител. — Гласът й секна и младата жена отново щеше да се разплаче.

— Ще ти позвъня — обеща Алвира, докато Сондра бързаше да излезе навън.

— Това ли е всичко за мен. Корделия? — уморено попита Уили. — Двете тоалетни работят, но ти предлагам да кажеш на децата да не хвърлят в тях тоалетна хартия. Тръбите са много стари. В момента и аз се чувствам такъв — с въздишка добави той.

— Глупости! — енергично възрази сестра Корделия. — Още си млад човек, Уили. Почакай да станеш на моята възраст. — Тя беше с десет години по-голяма от него.

— И на сто да станеш, Корделия, пак ще си енергична.

— Като говорим за това, в момента би трябвало да присъствам ма репетицията. Хайде, ела горе. Децата скоро ще си тръгват — рече сестра Корделия, хвана го за ръка и го поведе към стълбището.