Мери Кларк - През цялата нощ

Беше осемнайсет и петнайсет и репетицията бе в разгара си. Бяха стигнали до последната сцена в яслите. Стелина с тържествено лице стоеше на колене срещу веселия Джери Нунес, надвесена над сгънатото одеяло, което заместваше кошарата на младенеца Исус.

Водени от Хосе Диас, влъхвите приближиха отляво и пастирите се събраха от другата страна.

— По-бавно, деца — нареди сестра Корделия. Тя вдигна и после спусна ръце. — Крачка по крачка, недейте да бързате. Джери, гледай надолу. Предполага се, че трябва да гледаш към бебето, не към пастирите. Уили, изсвири заключителната песен.

— Оставих нотите у дома, Корнелия. Нямах представа, че ще остана до толкова късно.

— Добре, тогава я изпей. Бог те е дарил с глас. Започни съвсем тихо, както ще пееш, докато свириш на пианото. Децата ще се присъединят към теб — първо Стелина и Джери, после влъхвите, пастирите и накрая хорът.

Уили знаеше, че няма смисъл да спори със сестра си.

— „Спи, мое дете“ — започна той.

— Хосе, ще те накажа, ако пак спънеш Дени — прекъсна го сестра Корделия. — Хайде, започни отново, Уили.

На „Бог ангели ще прати да бдят над съня ти“ запяха Стелина и Джери. Сладките им детски гласчета се присъединиха към тенора на Уили.

„Какъв прекрасен глас има това дете — помисли си той, докато слушаше Стелина и наблюдаваше кафявите й очи. — Едно седемгодишно момиченце не бива да изглежда толкова тъжно.“ После песента подеха влъхвите, пастирите и накрая всички ученици:

— „Бързо спуска се нощта, в сън потъва цялата земя, аз над теб докрай ще бдя — цяла нощ.“

Накрая Уили, сестра Корделия, сестра Мейви Мери и всички доброволци от магазина енергично заръкопляскаха.

— Ако и през тези две седмици, които остават до тържеството, сте толкова добри, всички ще сме щастливи — каза на децата Корделия. — Сега се обличайте и да не си размените дрехите. Вашите скоро ще дойдат да ви вземат и няма да им е приятно да ви чакат. Цял ден са работили и са уморени. — Тя се обърна към Уили: — Аз също.

— Фактът, че дори твоята енергичност има предел, ми действа успокоително — отвърна брат й. — Добре, след като останах толкова време, спокойно мога да ти помогна да почистиш.

Двайсет минути по-късно той и двете монахини стояха на вратата и чакаха госпожа Нунес да прибере Стелина и Джери. Когато се появи задъхана и започна да се извинява, те я прекъснаха, а сестра Корделия я отведе настрани.

— Как е пралелята на Стелина? — попита я.

— Не е добре — прошепна тя и поклати глава. — Предполагам, че до края на седмицата ще се наложи да постъпи в болница. — Бързо се прекръсти. — Е, поне бащата се върна. Все е нещо — изсумтя тя, сякаш за да покаже, че не вярва на бащата на Стелина.

Когато госпожа Нунес и децата си тръгнаха, сестра Корделия каза:

— Бедното дете. Майка му го е изоставила още като бебе. Сега ще загуби и пралеля си, която го е отгледала, а бащата очевидно не се застоява дълго тук. Доколкото разбрах, не е стока.

— Права си — намеси се сестра Мейви Мери. — В петък вечер дойде да търси Стелина, след като вече си беше отишла. Остави у мене неприятно впечатление, затова поразпитах за него момчетата в участъка.

— Не се отказваш от старата си работа, а, детектив? — попита Уили.

— Никому не вреди. Според слуховете господин Сентино като че ли сериозно ще загази.

— Което означава, че това прекрасно дете може да остане без дом — тъжно отбеляза сестра Корделия.

— А след няколко седмици ние дори няма да можем да го гледаме след училище. — Тя въздъхна. — Добре, стига вече. Прибирай се вкъщи, Уили. Свърши чудесна работа и можеш да си получиш заплатата в края на седмицата.

— Много смешно — усмихна се на обичайната й шега той. Когато напуснаха сградата, тримата останаха за малко на тротоара. — Пийнете по чаша вино и си починете — каза Уили. — Бих ви завел на вечеря, но не съм се чувал с Алвира, откакто позвъни на обяд да каже, че отива в агенцията за недвижими имоти, така че не зная кога ще вечеряме.

Корделия удивено го изгледа.

— Шегуваш се. Мислех си, че обичаш апартамента, в който живеете. Алвира винаги е казвала, че никога не би го напуснала. Наистина ли търси нов?

— Не, разбира се — успокои я брат й. — Това просто е прикритието й, за да ходи при онова семейство, което е свидетелствало на завещанието на Беси. Надява се, че като ходи при тях достатъчно често, ще открие нещо за случая. Както и да е, тръгвам си, но вие двете също сте се справили чудесно. Тържеството ще има страхотен успех. Би трябвало да поканите кмета, за да види какво сте постигнали.