Мери Кларк - През цялата нощ

— А къде беше тя, когато се прибра вкъщи?

— Ами, пак там, гледаше една от нейните сапунени опери.

— Добре. Сега искам да си поговорим за двамата свидетели. — Алвира разгледа последната страница от завещанието. — Имаш ли представа какви са?

— Изобщо не съм чувала за тях — отвърна Кейт.

— Е, аз обаче възнамерявам да им направя посещение. Адресът им е тук, до подписите. Джеймс и Айлийн Гордън, Западна седемдесет и девета улица. — Тя вдигна поглед, когато Вик Бейкър отвори вратата, без да почука.

— Пиете си чай, а? — с принудена веселост попита той?

— Пиехме — отвърна Алвира.

— Просто исках да ви кажа, че излизаме за малко, но когато се върнем, с радост ще ви помогнем да отнесете долу дрехите на скъпата Беси.

— Ние ще се погрижим за вещите на Беси — заяви Алвира. — Не се тревожете за това.

Любезната усмивка изчезна от лицето на Бейкър.

— Случайно дочух, че току-що говорехте за свидетелите, госпожо Миън. С удоволствие ще ви дам телефонния им номер. Ще откриете, че са съвсем прилични хора. — Пъхна ръка в джоба си. — Всъщност имам визитната им картичка.

Бейкър подаде на Алвира визитката, после излезе, като затръшна вратата след себе си. Двете жени се обърнаха и видяха, че вратата бавно се отваря.

— Не се затваря — поясни Кейт. — Той много приказва и очевидно е успял да впечатли Беси. Истината е, че може да боядисва, но това е всичко. — Посочи към вратата. — Забеляза ли, че преди малко не натисна бравата? Просто я бутна навътре. Преди заяждаше, затова я рендоса. Сега дори не се затваря. Същото е и в салона.

Алвира я слушаше с половин ухо. Тя разглеждаше визитката, която й беше дал Вик Бейкър.

— Семейство Гордън имат агенция за недвижими имоти. Това вече е интересно.

— Може да не е способен да поправя врати, но определено разбира от завещания — късно следобед каза на Уили Алвира, когато мъжът й се прибра вкъщи и я завари да седи в дневната на апартамента им. — Джим и Айлийн Гордън ми изглеждат съвсем нормални.

— Как се е случило така, че са станали свидетели на завещанието?

— Според тях почти случайно. Очевидно Вик Бейкър е търсел жилище още откакто се премести тук преди почти година. Казаха ми, че няколко пъти го водили да разглежда апартаменти. На трийсети имал среща с тях в три часа, за да видят някакво жилище на Осемдесет и първа улица и докато били там, Линда позвънила по клетъчния му телефон. Съобщила му, че Беси не се чувствала добре и искала да подпише новото си завещание. Вик попитал семейство Гордън дали имат нещо против да свидетелстват. Те се съгласили и — това е моментът, който толкова ме безпокои — Вик и Линда едва не припаднали, когато Беси им прочела завещанието, преди да го подпише.

— Ако семейство Гордън са водили Бейкър да разглежда жилища, трябва да са проверили състоянието му — каза Уили. — Попита ли ги за това?

— Проверили са го. Ако щеш вярвай, Вик и Линда са добре осигурени. — Опита се да се усмихне. — Много работа ли ти намери Корделия?

— Изобщо нямах време да си отдъхна. В магазина се пукнала тръба и успях да я поправя едва след като спрях водата навсякъде. Добре, че е събота и нямаше деца.

— Е, скоро това няма да е проблем — въздъхна Алвира. — И освен ако не открия нещо, което съм пропуснала, за тях вече няма да има място. — Тя вдигна ръка и включи микрофона си. Сръчно пренави последната част от записа и го пусна.

Приятният глас на Айлийн Гордън бе ясен и разбираем:

— Накрая госпожа Маър каза, че вече можела да умре в мир, след като знаела, че домът й ще запази изконното си състояние.

— Обзалагам се, че ключът се крие в тази ужасна дума „изконен“ — каза Алвира. — И ще продължавам да посещавам семейство Гордън, докато, не го открия. Струва ми се, че са добри хора, но все пак има нещо странно в това как случайно са станали свидетели на завещанието. Може пък да са много добри актьори и аз да се хващам на лъжите им.

— Остави това засега — рече Уили. — Хайде да вечеряме по-рано. Умирам от глад.

В шест и половина тъкмо излизаха навън, когато телефонира монсеньор Ферис.

— Кейт беше на службата — каза той. — Съобщи ми, че си ходила при свидетелите. Какво стана?

Алвира накратко го информира и го увери, че няма да се откаже. После, преди да се сбогува, попита:

— Появи ли се пак онази млада жена, която видяхме вчера?

— Днес идва два пъти. Сутринта присъства на службата, после си тръгна по време на проповедта. Изглеждаше ужасно измъчена. След това я забелязах в пет часа, но пак нямах възможност да поговоря с нея. Алвира, ти каза, че ти се сторила позната. Имаш ли представа коя е или къде може да си я виждала? Наистина бих искал да се опитам да й помогна.