Мери Кларк - През цялата нощ

„Пътуването е толкова дълго и няма кой да се грижи за децата.“

„Трябва да намерим някого, защото няма нищо по-важно от това децата ни да са в безопасност.“

Корделия беше признала, че си е позволила малко волност в диалога, но бе поканила инспекторите на тържеството и искаше да им предаде посланието си: „Няма нищо по-важно от това децата ни да са в безопасност.“

Единствените роли, които не бяха дадени на случайни деца, бяха влъхвите, Дева Мария и Свети Йосиф. Това трябваше да са най-добрите певци в групата, които щяха да водят песните в сцената с яслите.

Джери Нунес, най-големият немирник от по-малките деца, щеше да играе Свети Йосиф, а Стелина Сентино, сериозно и странно спокойно седемгодишно момиченце, беше определено за Девата.

Стелина и Джери живееха на една и съща улица и майката на момчето прибираше след работа и двете деца. „Когато Стелина е била бебе, майка й заминала за Калифорния — обясни госпожа Нунес на монахините. — А баща й често отсъства. Отгледа я пралеля й Лили, но в последно време е много болна, бедната жена. И толкова се тревожи. Няма да повярвате колко се безпокои за Стелина. Казва ми: Грейс, сега съм на осемдесет и две, а трябва да издържа още десет години, за да мога да я отгледам. Непрекъснато се моля за това.“

„Стелина е толкова красиво дете“ — помисли си Мейви, без да следи последната сцена от репетицията. По гърба й се спускаше къдрава тъмноруса коса, прихваната на тила с шнола. От гладкото й като порцелан лице гледаха големи тъмнокафяви очи с дълги черни мигли.

Джери, който никога не можеше да стои на едно място, започна да прави гримаси на един от пастирите. Преди Мейви Мери да успее да му се скара, Стелина каза:

— Джери, когато си Свети Йосиф, трябва да си много послушен.

— Добре — веднага се съгласи момчето и зае вдървена поза на почти комично достолепие.

— После ще запее ангелският хор, пастирите ще гледат и слушат ангелите, а ти, Томи, ще посочиш към тях и… и какво ще кажеш? — попита сестра Мейви Мери.

— Ще кажа: „Леле, дяволските ангели запяха“ — предложи шестгодишният Томи.

Сестра Мейви Мери се опита да сподави усмивката си. Детето имаше по-голям брат, който най-вероятно го подучваше на тези хитрини.

— Томи, трябва да го кажеш правилно и ако не слушаш, няма да си главният пастир — заяви тя.

Репетицията продължи до шест. Не беше лошо като за пръв път, реши Мейви Мери, докато хвалеше децата за изпълнението им. Хубавото бе, че на тях им харесваше.

На нея също, макар че удоволствието й се помрачаваше от растящото й безпокойство. „Къде е Корделия? Какво се е случило?“

Докато им помагаше да си облекат якетата и да си сложат ръкавиците и шаловете, Мейви забеляза, че както обикновено Стелина грижливо е закачила красивото си синьо зимно палтенце. Момиченцето с гордост бе обяснило, че му го е ушила баба му.

До шест и половина си бяха отишли всички други деца, освен Джери и Стелина. В седем без петнайсет сестра Мейви Мери ги отведе в магазина, който вече беше затворен. Пет минути по-късно вътре забързано влезе Грейс Нунес.

— Шефката ми! — вдигна нагоре очи тя. — Трябваше да вадим някакви поли. Две от момичетата ги нямаше. Щях да си загубя работата, ако й кажех, че трябва да прибера хлапетата. Бог да те поживи, сестро. Нямаш представа какво означава да знаеш, че децата ти са на сигурно място. Джери, сбогувай се и благодари на сестрата.

Стелина нямаше нужда от напомняне.

— Довиждане, сестро — тихо каза. — И много ви благодаря. — После с една от редките си усмивки прибави: — Баба толкова се радва, че ще съм Девата. Тя всяка вечер ме слуша как си репетирам думите и ме нарича „Мадона“.

Мейв заключи вратата след тях и бързо започна да гаси осветлението. Корделия или още беше при Кейт Дъркин, или бе отишла да посети някоя от възрастните жени, реши монахинята. Тя въздъхна — какво ли щеше да чуе, когато се прибереше?

Докато си обличаше палтото, сестра Мейви Мери чу почукване на предния прозорец. Обърна се и видя лицето на четирийсетинагодишен мъж, осветено от уличните лампи. Тя го изгледа с интуитивното безпокойство на бивше ченге.

— Сестро, тук ли е още дъщеричката ми? Имам предвид Стелина Сентино — извика той.

Бащата на Стелина! Мейв се втурна да отвори вратата. После с професионално безпристрастие разгледа слабото лице на мъжа и незабавно се изпълни с недоверие и към привидно приличния му външен вид, и към гузното му изражение.

— Съжалявам, господин Сентино — студено отвърна, — не ви очаквахме. Както обикновено Стелина се прибра заедно с госпожа Нунес.