Мери Кларк - През цялата нощ

— А, да, добре — отвърна Лени Сентино. — Забравих. Работата ми налага често да отсъствам от града. Добре, сестро, ще се видим другата седмица. Иска ми се да я взимам, когато мога. Да я водя на вечеря, може би и на кино. Изобщо да се грижа за Стар. Гордея се с нея. Тя се превръща в много сладко хлапе.

— И би трябвало да се гордеете. Тя е прекрасна във всяко отношение — отвърна Мейви Мери. После остана на прага и го проследи, докато се отдалечаваше. Нещо в него я безпокоеше.

Все още загрижена за сестра Корделия, тя за последен път провери всички помещения, включи алармата и си тръгна сред навяващия сняг, който обещаваше да се превърне в истинска виелица.

Откри сестра Корделия да седи със сестра Бернадет и сестра Катрин, две възрастни пенсионирани монахини, които живееха заедно с тях.

— Ужасно съм притеснена, Мейв — призна тя и й разказа за новото завещание, оставено от Беси Дъркин Маър.

Незабавно изпълнена с подозрения, Мейв започна да я разпитва за новия документ.

— Има ли нещо друго, освен че е използвана думата „изконен“, което да предполага, че завещанието е фалшиво?

Корделия се усмихна.

— Само инстинктът на Алвира.

Сестра Бернадет, която скоро щеше да навърши деветдесет години, кимна от стола си.

— Инстинктът на Алвира и нещо, което ни е казал Господ, Корделия. Всички знаете какво имам предвид.

Тя се усмихна на озадаченото им изражение и прошепна:

— „… оставете децата и не им пречете да дойдат при мен, защото на такива е царството небесно.“ 5 5 Матея, 19, 14. — Б.пр. Струва ми се, че Беси едва ли би забравила това, колкото и да се е гордяла с къщата си.

Стелина държеше ключа за апартамента в закопчания с цип джоб на палтото си. Баба й го беше дала, но я накара да обещае, че няма да каже на никого къде е. Вече го използваше винаги когато се прибираше вкъщи, за да не се налага баба й да става, ако си почива.

Обикновено я заварваше в малката стая, в която спеше татко й. Двете пиеха мляко със сладки и ако баба имаше да носи на някого дрехи, Стелина я придружаваше и й помагаше за чантите и кутиите.

Но в последно време баба й често беше в болницата и затова госпожа Нунес бе предложила след училище детето да ходи при сестрите.

Понякога, ако възрастната жена се чувстваше добре, Стелина я заварваше в кухнята и апартаментът приятно ухаеше на сос за спагети. Но тази вечер баба й лежеше със затворени очи. Обаче не спеше, защото устните й се движеха. Сигурно се молеше. Тя се молеше много.

Стелина се наведе и я целуна.

— Прибрах се, бабче.

Старицата отвори очи и въздъхна.

— Толкова се притесних. Баща ти се върна и каза, че отивал да те вземе. Искал да те изведе. Не ми се ще да излизаш с него. Ако се появи там да пита за теб, кажи, че баба иска да се прибереш вкъщи заедно с госпожа Нунес.

— Татко се е върнал, така ли? — като се опитваше да скрие страха си, попита Стелина. Не можеше да сподели дори с баба си, че не й е приятно да го вижда. Двамата с баба й се караха винаги, когато баща й се прибереше. И Стелина също не обичаше да излиза с него, защото често ходеха при разни хора и той се караше с тях. Понякога хората му даваха пари и той се сърдеше, защото онова, което им бил донесъл, струвало много повече.

Баба й се повдигна на лакът, седна и после съвсем бавно се изправи.

— Трябва да си гладна, сага. Ще ти приготвя вечеря.

Детето протегна ръка, за да й помогне.

— Толкова добро момиченце — измърмори старицата, докато влизаше в кухнята.

Стелина наистина беше гладна и спагетите на баба й винаги бяха толкова вкусни, но тази вечер едва преглъщаше, защото се безпокоеше за нея. Изглеждаше толкова притеснена и се беше задъхала, като че ли бе тичала.

Изщракването на ключалката им показа, че баща й се е прибрал. Баба й незабавно се намръщи и устата на Стелина пресъхна. Знаеше, че скоро пак ще има кавга.

Лени влезе в кухнята, втурна се към момичето, взе го на ръце, завъртя го и го целуна.

— Стар, миличка — каза. — Толкова ми липсваше.

Стелина се опита да се отскубне. Болеше я.

— Пусни я, грубиян такъв! — извика баба й. — Махай се от тук! Стой настрана! Не си добре дошъл! Върви си! Остави ни на мира!

Лени не прояви обичайния си гняв. Просто се усмихна.

— Лельо Лили, може би наистина завинаги ще си отида, но ако го направя, ще взема Стар със себе си. Нито ти, нито който и да е друг може да ме спре. Не забравяй, че съм й баща.

После излезе навън, като затръшна вратата след себе си. Стелина виждаше, че баба й трепери и по челото й се стичаше пот.