Мери Кларк - През цялата нощ

— Бабо, бабо, всичко е наред! — каза тя. — Той няма да ме вземе със себе си.

Старицата се разплака.

— Стелина — изхълца, — ако някога се разболея и не мога да съм при теб, никога не трябва да тръгваш с баща си. Помоли госпожа Нунес да се грижи за теб. Но ми обещай никога да не тръгваш с него. Той не е добър човек. Постоянно си навлича неприятности.

Докато се опитваше да я успокои, момичето чу баба си да прошепне:

— Той е бащата. Той е настойникът. Мили Боже, мили Боже, какво да правя?

Стелина се зачуди защо плаче баба й.

Както обикновено, когато се опитваше да разкрие вероятно престъпление, Алвира не можеше да заспи. От момента, в който с Уили угасиха светлината след новините в единайсет, тя не можеше да си намери място. Прекара следващите шест часа в полудрямка, изпълнена с неясни, тревожни сънища, и от време на време рязко се сепваше.

Накрая в пет и половина реши да се съжали над Уили, който често измърморваше насън: „Добре ли си, мила?“ Стана, облече си любимия стар халат, закачи си иглата със скрития микрофон, взе химикалка и бележника, в който записваше информацията по текущите си разследвания, направи си чаша чай, настани се на масичката до прозореца с изглед към Сентръл Парк, включи записващото устройство и започна да разсъждава на глас:

— Беси винаги ужасно е държала на къщата си и не е странно да я остави на хора, които според нея биха я поддържали добре. Искам да кажа, че тя не изхвърля сестра си на улицата. В крайна сметка Беси се е погрижила да й осигури апартамента на горния етаж, в който и без това имаше намерение да живее, след като дари сградата на благотворителната програма.

Алвира несъзнателно вирна брадичка, когато продължи:

— Доколкото си спомням, Беси никога не е обичала особено децата. Всъщност сещам се как веднъж някой я попита дали не съжалява, че няма семейство, и тя отговори: „Хората с деца и хората без деца взаимно се съжаляват.“

За миг замълча и се замисли колко беше искала да имат деца. Внуците й вече сигурно щяха да са на възрастта на децата, които предишния ден бяха видели при Корделия. Поклати глава. Е, нямаше значение. „Не ни било писано“ — каза си.

— Да предположим, че Беси наистина се е разстроила при мисълта из скъпоценната й къща да тичат малки палавници, да оставят следи от пръсти по стените и драскотини по вратите. И, разбира се, от факта, че мебелите, които лъскаше още откакто преди петдесет години започна работа при съдията и жена му, ще бъдат заменени с детски.

Реши да провери касетата, натисна бутона „стоп“, пренави лентата и послуша за миг записа.

„Добре е — каза си, — и гласът ми звучи така, като че ли работя с пълна пара. Ами, че то си е така!“

Прокашля се и продължи да разсъждава:

— Засега единственото, което загатва, че това ново завещание може да е фалшиво, е думата „изконен“ — никой не е чувал Беси да я използва.

Тя взе химикалката и запрелиства бележника си, за да обърне на нова страница след записките по „Смъртта на Тринки Калахан“. В горната част написа „Завещанието на Беси“, после отбеляза първата точка от разследването си: „Думата изконен “.

След това бързо започна да пише: „Свидетелите на завещанието: кои са те? Какво е миналото им? Ден на подписване: 30 ноември. Дали Кейт е видяла свидетелите? Какво си е помислила, че става, ако е била там и те са поискали да се срещнат с Беси?“

„Сега вече използвам сивото си вещество“ — каза си Алвира. Неотдавна бе препрочела романите на Агата Кристи за Еркюл Поаро. Докато работеше по престъпленията, за чието разкриване беше помогнала, тя се опитваше да следва неговия дедуктивен метод.

Когато отбеляза и последната точка от плана си, Алвира погледна часовника: седем и половина, крайно време да затвори бележника и да изключи микрофона. Уили скоро щеше да се събуди и тя искаше да му приготви закуска.

„По някое време през деня трябва да седна насаме с Кейт и да поговорим по тези въпроси“ — помисли си.

Внезапно й хрумна друга идея и тя отново включи записващото устройство. Откакто бе написала първата си статия в „Ню Йорк Глоуб“ за посещението си в Сайпръс Пойнт, тя и редакторът Чарли Евънс бързо се бяха сприятелили. Той незабавно можеше да й осигури информация за Вик и Линда Бейкър.

— Малките сиви клетки наистина се събуждат — каза Алвира. — Време е да накарам момчетата в „Глоуб“ да изровят нещо за семейство Бейкър. Басирам се, че на тези измамници не им е за пръв път.