Мери Кларк - През цялата нощ

Благотворителният концерт, в който щяха да участват много звезди, щеше да я представи на нюйоркската критика. Йо-Йо Ма, Пласидо Доминго, Катлийн Батъл, Иманюел Акс и блестящата млада цигуларка Сондра Люис бяха главните изпълнители. Все още не можеше да повярва.

— Пристигнахме, госпожице — с известно раздразнение съобщи шофьорът. Сондра сепнато осъзна, че вече го е казал веднъж и тя не го е чула.

— О, извинете ме. — Броячът показваше 3.40 долара. Тя потърси в портмонето си петдоларова банкнота. — Заповядайте — каза, отвори вратата и понечи да излезе навън.

— Струва ми се, че едва ли бихте желали да ми дадете четирийсет и пет долара бакшиш, госпожице.

Тя погледна към петдесетдоларовата банкнота, която й подаваше шофьорът.

— О, благодаря ви.

— Това е сериозна грешка, госпожице. Имате късмет, че не лъжа хубави млади жени.

Докато ровеше в портмонето си, Сондра си помисли: „Добре, че не си ме видял как изоставям бебето си заради доброто мнение на дядо ми за мен и заради собствения си успех“.

Когато стигнаха до сградата на Амстердам Авеню — бившият мебелен магазин „Голдсмит & Сън“ — в която сега се намираше магазинът за дрехи втора употреба на сестра Корделия, Алвира и Уили направо се качиха на втория етаж.

Беше четири часът и децата, които редовно идваха тук след училище, седяха по турски на пода около сестра Мейви Мери. Просторното помещение бе превърнато в светла учебна стая. Избледнелият линолеум беше толкова лъснат, че блестяха дори дъските под изтърканите участъци.

Стените бяха боядисани в слънчево жълто и украсени с детски рисунки и апликации. Старите радиатори съскаха и пъшкаха, но благодарение на Уили и таланта му да прави чудеса, излъчваха приятна топлина.

— Днес е много специален ден — казваше сестра Мейви Мери. — Ще се упражняваме за коледното тържество.

Съпрузите се настаниха на столовете до стълбището. Постоянна доброволка в Детския център на сестра Корделия, Алвира отговаряше за забавата след тържеството, а Уили щеше да бъде Дядо Коледа.

Радостните, изпълнени с очакване очи на децата бяха приковани към сестра Мейви Мери, докато монахинята им обясняваше:

— Днес ще започнем да разучаваме песните за Коледа и Ханука 4 4 Еврейски празник — Б.пр. , които ще изпълним на тържеството. После ще научим репликите си.

— Нали е чудесно, че Корделия и Мейви са дали реплики на всички? — прошепна Алвира.

— На всички ли? Хм, да се надяваме поне, че са кратки — отвърна Уили.

Жена му се усмихна.

— Не говориш сериозно.

— Искаш ли да се хванем на бас?

— Шшт. — Тя го потупа по ръката. Сестра Мейви Мери започна да чете имената на децата, които бяха определени да разкажат историята на Ханука.

— Рейчъл, Бари, Шийла…

По стълбите се качи Корделия и хвърли поглед към децата. Забелязала някакво раздвижване, тя се приближи до Джери, живото седемгодишно момче, което закачаше шестгодишното дете до него, и леко го плесна.

— Ако продължаваш, ще намеря друг Свети Йосиф — предупреди го. После се върна при Алвира и Уили.

— Когато пристигнах, имаше съобщение от Пабло Торес — каза сестра Корделия. — Защитил ни е и съм убедена, че е направил всичко възможно, но казва, че не можем да получим отсрочка. Мисля, че се зарадва не по-малко от нас, когато научи за къщата на Беси. Познавал квартала и каза, че щял да се погрижи да нямаме проблеми с пренасянето. Там дори ще можем да приемем повече деца.

Една от продавачките доброволки в магазина се втурна нагоре по стълбището.

— Сестро, Кейт Дъркин е на телефона, иска да разговаря с теб. Побързай, тя плаче.

От вкусния обяд, на който бяха присъствали само няколко часа по-рано, нямаше и следа. Но Уили, Алвира, монсеньор Ферис и сестра Корделия отново седяха на същата маса. Кейт тихо плачеше.

— Преди час разговарях със семейство Бейкър — изхлипа тя. — Казах им, че ще дам къщата на благотворителната програма и че няма да подновя договора им.

— А те извадили ново завещание, така ли? — не можеше да повярва Уили.

— Да. Заявиха, че Беси променила решението си, че изобщо не й допадало домът й да бъде съборен от глутница буйни хлапета. Била им казала, че след като Вик ремонтирал и боядисал къщата, се убедила, че ще я поддържат точно както тя искала. Нали знаете колко много я обичаше.

„Ами да, омъжи се за съдията, за да я получи“ — кисело си помисли Алвира.

— Кога е подписала завещанието?

— Само преди няколко дни, на трийсети ноември.