Луиз Бегшоу - Страст

Ако бе отраснала, дарявана с обич, може би щеше да бъде способна да отвърне…

Поклати глава, отърсвайки се от задръжките. В това преследване нямаше място за сантименталност.

Уил Хайд не само се бе обадил на Оливия, сякаш й дължеше нещо, а бе останал дълго на телефона, твърде дълго. Достатъчно, за да го проследи.

Явно бе доста разсеян.

Лола преповтори плана в съзнанието си. Като музика, като симфония, бе съвършено изпипан. Предчувстваше, с усета си на професионален убиец, че наближава краят на играта. Парите и престижът му бяха отнети. Докато слушаше, Лола се убеди, че не го е грижа. Това се вписваше в психологическия му профил. Дълбоко в себе си той оставаше шпионин, не банкер. Колко ли скучни му се бяха сторили последните няколко години. Сега се чувстваше свободен, сигурна бе в това.

Но докато сриваха финансовата му империя, той бе намерил момичето, бяха се скрили в товарен самолет и бяха заминали за Париж. А телефонното обаждане бе издало, че в момента се намират в близост до Рю дьо Бавоа, Воарон, Южна Франция. Изпита искрено възхищение. Той не губеше време, не вършеше глупости. Беше в движение, с транспорт, и с момичето целенасочено бяха поели на юг. Можеше да каже на Димитри какво е узнала, но реши да си замълчи. Бяха изпратили двама от своите. Но тя щеше да изпълни задачата. Не би я отстъпила на никой друг агент.

Нека новата банда главорези на Димитри обикалят цяла Франция. Щяха да преглеждат записи от камери, в хотели, на граници, навсякъде. А тя вече бе надушила плячката, въпреки че преследваните не бяха глупави. Лола тръгваше на лов.

Отново се замисли за Уил Хайд. Не преставаше да я изненадва. И преди я бе смайвал, не си спомняше кога за последен път. Беше силен и изобретателен, нехаен по отношение на парите и абсолютно безстрашен. Изключително красив.

Възбуждаше я. Много малко мъже й въздействаха така, но този, този беше различен. Запомни телефонния разговор. Радваше се, че бе зарязал малката алчна снобка. Нейната мишена бе малко по-достойна за уважение, не професионалистка, но смела и с вроден усет. Бе успяла да оцелее сама, докато се срещне със спасителя си. Бе скочила от покрива. Това наистина бе забележително.

Мисълта, че Уил ще спи с Мелиса, я накара да го желае още по-силно. Ако се възхищаваше на смелостта и уменията на любовниците си, значи би пожелал Лола. Представи си любопитството, което караше мъжете да пожелават една убийца. Тя бе жадна за усещания. Трудно бе да ги получава, когато гледаше на повечето мъже като на овце. Но Уил Хайд не бе от ничие стадо. В леглото, отблизо, той щеше да има власт над нея. Отлично знаеше какво е съотношението на силите им.

Бяха равностойни.

Нехайно започна да фантазира. Щеше да убие жената, първоначалната си мишена. Да предложи на Хайд защита. Щеше да им предостави идеален труп и да избяга заедно с истинската жертва за Южна Америка. Не би тръгнал по своя воля с убийцата на Мелиса, но тя щеше да се постарае да изглежда, че някой друг е погубил момичето. Какъв ли щеше да бъде животът с него?

Обзета от негодувание, поклати глава. Може би щеше да й се удаде възможност да преспи с него. Тогава щеше да се възползва. Никоя от онези жени Оливия, Мелиса и всички други, не можеше да се сравнява с нея. Влезе ли в леглото му, той щеше да крещи от наслада.

Но после… в нейния бизнес нямаше трайни връзки. Скоро щеше да се отегчи от него. И възможността за отмъщение винаги оставаше.

Лола стана. Той бе подходящият мъж за нея. Силното желание, както всички други телесни потребности, бе нещо, което рядко изпитваше. Сега то я изгаряше. Представи си как Мелиса Елмет лежи в прегръдката му в някакъв долнопробен френски мотел. Щеше да я накара да полети, беше сигурна в това.

Тази мисъл бе непоносима. Обзе я ревност. Искаше да накаже Мелиса, но тя бе във Франция и трябваше да почака.

Първо щеше да излее гнева си върху Оливия и същевременно да даде урок на Уил Хайд. Никой не можеше да застане на пътя на Лола Монтоя.

Върна се пеша до малката сива сграда на Уест Форт Стрийт. Оливия Уортън бе влязла тук само преди малко. Лесно щеше да проникне вътре. Дървета покрай улицата, ниски прозорци, близо до земята, аварийно стълбище отзад, желязно и стабилно. Но Лола реши да се позабавлява. Изкачи се по каменните стъпала и натисна един от звънците.

— Оливия Уортън?

— Да?

Момичето не бе плакало. Добре. По-вероятно бе да излезе.

— Госпожо, безпокои ви Елън Поуст. Водя светската хроника на „Ню Йорк Таймс“. Госпожо, носят се слухове, че Уил Хайд е развалил годежа ви днес, че ви е зарязал.