Луиз Бегшоу - Страст

— Да, мадам.

Ракел тихо затвори големите дъбови врати и Оливия отърка тила си в меките възглавници. Искаше малко спокойствие и тишина, за да реши какво да прави оттук нататък.

Телефонът звънна. Оливия подскочи. Беше личният им телефон, онзи, на който само той имаше номера. Не другият домашен телефон. Стресната, тя грабна слушалката и едва не събори апарата.

— Да?

— Аз съм, Уил.

— О, слава богу — каза тя. — Уил, добре ли си? В безопасност ли си? — искаше да се разкрещи, бясно да се нахвърли върху него. Какво правеше той, по дяволите? Но явно имаше нещо сериозно. Оливия не бе сигурна дали обича Уил Хайд точно в този момент, но бе загрижена за него. Лекарят в нея си спомни за огнестрелната рана. — Кажи ми, че си в безопасност! — настоя тя.

— Добре съм — увери я Уил.

„Е, щом си добре, защо не си тук?“ Отново онази проклета англичанка! Гневът й се върна.

— Значи нямаш нови рани, Уил?

— Физически съм невредим, Ливи. Слушай. Трябва да ти кажа нещо.

Тя не обърна внимание на тона му.

— Ако се беше обадил само преди пет минути… ченгетата бяха тук, в къщата.

— Какво искаха?

— Питаха къде си. Дали съм се чувала с теб. Казаха, че може да бягаш от закона, че си ограбил някакви хора от „ФедЕкс“.

Той въздъхна.

— Добре.

Оливия завъртя очи.

— Кажи ми, че не е истина, че си нападнал онези доставчици, Уил!

Последва мълчание, което я вбеси.

— Трябва да ми кажеш — просъска тя. — Не разбираш ли? Трябва да се върнеш тук. Банката се срива.

— Как така се срива?

Явно бе шокиран.

— Да! Рухва! Цената на акциите пада главоломно. По цял ден гледам Ем Ес Ен Би Си и „Блумбърг“. Казват, че Мексико иска погасяване на заем, всички други банки настояват за погасяване. Твоите акции два пъти бяха замразени. Хората се тълпят пред клоновете и искат парите си, Уил — истерично продължи тя. — Ченгетата казват, че вече може да не си милиардер! Може да си загубил всичко!

Гласът му прозвуча равнодушно:

— Разбирам. Благодаря, че ми каза.

— Не ми благодари, ела тук и се справи с положението! Губиш цялото си състояние! Губим всичко! Всичките ти пари са в онези акции! Джак Сансън напълно е полудял, преди малко се държа грубо с мен…

— Кажи на Сансън да си гледа работата. Слушай, Оливия, няма да се върна.

— Разбира се, че ще се върнеш! — почти изпищя тя. — Нямаш избор! Трябва да спасиш бизнеса, да спасиш каквото можеш!

— Предполагам, че са замразили сметките ми.

— Казаха, че си направил незаконен превод на своя сметка на Каймановите острови. Замразили са всичките ти сметки и ченгетата казват, че са поискали заповед за арестуването ти.

— Нямам сметка на Каймановите острови — Уил въздъхна. — Оливия, не ми е лесно да ти то кажа.

— Но това са твоите пари — настоя тя, сякаш не го бе чула.

— Забрави за парите. Те не са важни. Не мога да спася банката. Някои хора са взели решение да я съсипят, в наши дни не е нужно много. Замесени са правителства на държави. Измислят фалшиви финансови машинации като сметката на Каймановите острови. Докато разнищя тази история, банката вече ще е фалирала — бе побеснял. — Копелета, има много обикновени семейства, които ще загубят домовете си.

— Жалко за тях, но какво ще стане с нас? — почти проплака Оливия.

— Оливия, съжалявам. Исках да ти го кажа веднага, но ти ме изненада. Не биваше да се разсейвам.

Стомахът й се сви, почувства ужасна тежест в гърдите. Този тон й бе познат. Не вещаеше нищо добро.

— Не мога да се оженя за теб — каза Уил.

О, господи, наистина го бе изрекъл. Погледът й се плъзна към пръстена на ръката й, огромния диамант, на стойност повече от целия баланс по банковата й сметка.

— Можеш — каза тя. — Ще остана до теб…

Може би, а може би не. Не бе давала писмено съгласие да се омъжи за безотговорен тип, който води собствената си банка към фалит, но Оливия бе виждала как Уил се справя с трудности и нещо й подсказа да не се отказва от него, все още…

Познаваше закона. Ако се омъжи за него, пръстенът щеше да си остане неин. Независимо кога ще се разведат. Най-добре бе да се възползва от възможностите си.

— Не е това. Ти си добра жена, Оливия. Наистина съжалявам за болката, която навярно ти причинявам. Не исках да стане така. Но осъзнах, че все още обичам Мелиса Елмет.

Гняв, оправдан напиращ гняв, обзе Оливия Уортън. Той бе избягал. Беше й се заклел, че Мелиса Елмет е само приятелка. Тя бе показала диаманта си по телевизията, беше се похвалила на всичките си приятелки, даваше интервюта за медиите…