Луиз Бегшоу - Страст

Чу се как изненадано си поема дъх.

— Не е вярно, без коментар.

— Добре, щом не желаете да коментирате, това е историята, която ще излезе в рубриката за светски новини, защото получих потвърждение от персонала в жилището на Уилям Хайд. Но редакторът ми настоя да ви дам шанс за отговор.

— Има ли фотограф с вас?

— Не, госпожо. Мога да повикам.

— Все още не. Почакайте.

Прозвуча бръмчене и вратата се отвори. Господи, помисли си Лола. Слабоумна жена. И бе имала наглостта да прелъсти Уил Хайд!

Стоеше в коридора, облечена с красива плетена рокля от копринени конци, с кремави кожени сандали „Диор“ с платформи. Лола забеляза, че пръстенът все още е на ръката й, но го е преместила на дясната си ръка. Колко показателно. И удобно.

— Влезте, ще направя изявление — властно каза тя.

— Добре — приветливо каза Лола. — Ще бъде страхотно.

Отвори вратата и стори път на Лола да влезе. Лола я затвори след себе си.

— Аз скъсах с Уил Хайд — заяви Оливия с царствена увереност. — Извадете бележника си! Искам това да бъде отпечатано.

Лола й се усмихна приятелски.

— Не, не си скъсала с него. Ти си жалка уличница, оплела богаташ в мрежите си, но той те заряза.

Оливия затаи дъх.

— Какво?

Лола въздъхна, вече отегчена. Свали шала от врата си, със светкавично движение го уви около шията на Оливия Уортън, стегна го здраво със силните си ръце и спря притока на въздух. Оливия облещи очи от ужас, безполезно посегна с пръсти към шията си, опитвайки се да се освободи, както правеха всички. Започна да рита…

Лола можеше да си поиграе с нея, но нямаше време. Трябваше да стигне до летището. С нож щеше да се справи още по-бързо, но така нямаше да има кръв. Затегна примката, пристъпи напред и с една ръка на слепоочието на Оливия, а другата под брадичката й, изви врата й встрани. С лекота го счупи. Главата й клюмна напред, вече беше мъртва.

Лола бе взела две неща със себе си. Проби от кръв и косми. Пръсна по малко от съдържанието на стъкленицата из целия апартамент и сложи по няколко косъма под ноктите на Оливия. Жалко, че нямаше сперма, но Уил никога не бе дарявал и в кабинета на лекаря му нямаше проба. Операцията й отне само няколко минути. Беше го правила толкова пъти.

— Благодаря за съдействието — весело каза Лола. Протегна ръка и свали пръстена от дясната ръка на Оливия. Камъкът бе красив, добро възнаграждение за добрата работа. Плюс това щеше да й напомня за Уил.

Отвори вратата, излезе и спокойно слезе по стълбите. Може би щяха да минат четиридесет и осем часа, докато открият тялото на Оливия. Дотогава тя щеше да е изчезнала от Щатите.

Слънцето приятно топлеше гърба й. Повървя до края на улицата и спря такси. В тях нямаше камери, за разлика от метрото и автобусите, и точно сега това бе най-подходящият транспорт. Плъзна се на задната седалка, настани се удобно на нацепените кожени седалки и каза на шофьора да я откара на летище „Кенеди“. На дясната й ръка огромният диамант на Уил Хайд проблесна на светлината на следобедното слънце.

Самолетите пристигнаха на летището във Фадиз, един по един, незабелязани. Беше идеалното място за подобна кулминация. Неуловими за радарите, твърде малки, за да привлекат вниманието на световните медии. Дори арабските вестници не проявиха особен интерес. Страната бе малък султанат, богат на петрол, който нямаше желание да става ключов играч дори на регионалната политическа сцена. Беше курортна дестинация за много от тях, екзотична държава като Лихтенщайн или Малдивите.

Не присъстваха държавни глави. Правителствените ръководители стояха настрана, въпреки че някои отчаяно искаха да дойдат. Нигерийският президент трудно бе придуман с ласкателства да остане в Лагос. Мъжете, които присъстваха, бяха непознати, функционери, старши представители. В много случаи те се смятаха за истинската власт в държавите си. Погълнат от управлението, човек бе твърде зает с досадни неща: гласоподаватели и други субекти, пътища, болници, канализации. Тези мъже не се занимаваха със злободневното. Не ги бе грижа колко високи са данъците. Те боравеха с парите, с източниците на богатство, които поддържаха нивото. Кръгът им бе тесен. Други хора се страхуваха от тях, дори президентите им. Без тези мъже всичко щеше да се срине.

Присъстващите бяха твърде много и срещата не можеше да се запази в тайна. Ако политиците не обърнеха внимание, бизнес анализаторите щяха да обърнат. Беше обявена като конференция по етика: подобряване на глобалния имидж на сектора, корпоративна отговорност, спонсориране на благотворителни прояви. Харун бе предложил това и се гордееше със себе си. Почти нищо не можеше да бъде по-ефективна маскировка. Журналистите, отразяващи този сектор, отегчено се прозинаха и се заловиха да пишат предположения за резултата.