Луиз Бегшоу - Страст

Пристигнаха в различни часове и лимузини от личния автопарк на надрахското правителство, сновяха нагоре-надолу по напечения криволичещ път покрай белите скали от султанския комплекс до летището.

Харун очакваше да ги посрещне. По-рано сутринта бе посетил съпругата си, за да изпълни брачния си дълг, и взаимно се бяха изтърпели. Бе успял да й достави известна наслада, но само за няколко минути. Това не бе проблем за него. Щом беше студена, щеше да има по-малко поводи за скандал. Все още се говореше, че редовно спят заедно. Не искаше репутацията му да пострада. Султанското семейство трябваше да бъде неразрушимо. После тя можеше да се отдаде на своето пазаруване, благотворителност и тенис, а той да се позабавлява с моделите и другите красавици, които го чакаха във вилата.

Обичаше да прави секс през повечето дни. С Фатима не бе особено добър, но тя нямаше подобна цел. След като се раздели с нея, поне изпитваше облекчение. Може би щеше отново да забременее, което би сторило чудеса за имиджа му. Хората винаги се радваха на нов потомък на султанската фамилия и семейна фотосесия, събуждаща умиление. А първата грижа на Харун бе народът му да бъде доволен. Животът в Надрах бе съвършен. Едва ли раят, обещан на праведните, бе по-добро място. Днес грижите му бяха да се отърве час по-скоро от тревогите си, да запази малкия си харем от страстни държанки далеч от фотографите, да зарадва султанката, може би с още едно дете, и легендите за слънчевата идилия в Залива да продължат да се разказват още поне година.

Всички тези неща се крепяха на ръба на гигантска пропаст.

Не можеха да ги намерят. Не можеха да ги хванат. Една проста операция за разчистване се бе превърнала в епически кошмар. Руснакът бе некадърник. Бе допуснал някаква тъпа академичка, без каквато и да е подготовка, да го надхитри. В Щатите нейният съюзник милиардер я бе защитил със забележителна вещина. А сега всичко, от което се бяха страхували — надвисналият кошмар, можеше да се стовари върху тях. Операцията бе привлякла вниманието на пресата. Трябваше да лишат Уилям Хайд от финансовото му състояние, но една американска банка не можеше да бъде срината тайно. Снимката на Хайд бе във всички телевизионни емисии. Сега беше милиардер беглец, а подобни пикантни истории караха журналистите да потриват ръце. Песъчинките в пясъчния часовник бързо изтичаха. Трябваше да открият онези двамата. Трябваше да ги убият.

— Ахлан уа Сахлан — поздрави с „добре дошъл“ емирът на Катар, целувайки Харун по двете бузи. Султанът кимна, здрависа се с Фелис Тореалба от Венецуела и поздрави алжирския емисар.

Имаше пълно присъствие. Някои бяха пристигнали предишната вечер и пренощувал в лукс в двореца, други току-що бяха слезли от самолета. Всички бяха готови.

Той ги покани с жест да седнат. Нямаше председател или организатор. Не се бяха събрали за сложни политически преговори.

— Да започваме — Харун не губи време за приветствия и всички около масата кимнаха одобрително. — Той чака.

Вратите на двореца се отвориха. Димитри влезе. Погледът му бе суров. На масата седяха клиенти с власт, които си въобразяваха, че ще го унищожат заради провала му. Лъжеха се.

Спомни си за Лола Монтоя. Бе заела решителна поза и се бе държала предизвикателно с него и сега той възнамеряваше да стори същото.

— Защо онзи човек не е мъртъв?

Димитри погледна мъжа, който му бе задал въпроса, млад саудитски принц. Други понечиха да добавят по нещо.

— Защото е първокласен таен агент и късметът е на негова страна.

— Други като вас са убивали агенти. Началник-щабове. Дори директори на тайни служби.

— Истина е. Но и мнозина са били преследвани и са се измъкнали. Ако аз например реша да се крия от вас, никой от хората ви не би могъл да ме хване.

— Може би си наел неподходящи хора — тактично отбеляза Харун.

— Не — този път пропусна обръщението „Ваше величество“. Беше му писнало от тази задача и учтивостите. — Изпратих четирима от най-добрите в света да ги търсят поотделно, но вече не участват само моите хора. След Ротердам всички вие възложихте на тайните си служби да ги издирват. Никой от тях не е успял да ги убие — Димитри сви рамене. — Не е толкова просто, колкото изглежда, да очистиш добре обучен и мотивиран агент, който се крие. Можехте да го убиете в Ню Йорк, разбира се, но беше решено първо да елиминираме жената и да избегнем излишен шум.

Последва недоволно мърморене. Решението бе тяхно, не на Димитри. Погрешно решение. Жената бе избягала, мъжът изведнъж бе изчезнал. Възможността да бъде убит бе пропусната. Съзнателно се бе появявал на публични места, на благотворителни балове, предизвиквайки ги да действат, а те се бяха поколебали.