Луиз Бегшоу - Страст

— Върви да се измиеш — каза Уил.

Тя се огледа наоколо.

— Къде?

Показа й.

— На хълма зад нас има поток.

Слънцето вече се спускаше зад дърветата, полъхваше свеж вятър. Започваше да се захлажда.

— Водата ще е ледена — възрази Мелиса.

— Да. Но ще бъдеш чиста. Както казах, не може да не се къпем — той я огледа от главата до петите. — Заповядай — хвърли й малка тънка кърпа. — На твое място бих побързал. Колкото по-късно става, толкова по-студено ще е.

— Добре — каза тя с неохота. Преди секунда си бе мислила, уплашено, какво ще стане, когато той я докосне, дали не бе загубила чувствеността си, дали щеше да му хареса след всички онези отзивчиви модели…

Нищо не можеше да отвлече вниманието й, както мисълта за студената вода. Спусна се по брега, подхлъзвайки се на шишарки. Потокът бе бърз, но плитък, не повече от тридесетина сантиметра. Свали дрехите си, съблече се по бельо и закачи всичко на един клон, внимавайки да не се напълни с иглички.

Пристъпи към водата, потопи крак. Беше ледена. Бързо извади крака си.

Той дотича по склона. Беше гол. Недалеч от мястото, където стоеше Мелиса, имаше скала, до която се образуваше малък вир, достатъчно дълбок за плуване, със ситни камъчета на дъното. Уил сви колене, скочи и се гмурна. Тя гледаше с ужас и възхищение. Видя го да изплува, закаленото му тяло бе силно във водата, леката брада и тъмните му коси бяха залепнали.

— Влизай.

— Не мога! Ще хвана пневмония.

— Малко вероятно. Влизай. Тогава поне ми подай чантичката — гневно каза той.

Мелиса запристъпва на пръсти към скалата, протегна ръка, наведе се към него.

Той я сграбчи за китката, ловко я придърпа във вира. След миг бе напълно погълната от ледената вода. Цялото й тяло бе в шок. Беше твърде скована от студ, за да изпищи. Задъхваше се и пелтечеше, опитвайки се да раздвижи замръзналите си крайници.

— Гадняр — процеди тя през тракащи зъби. Задърпа се към брега, но Уил обви ръка около талията й, притисна я към себе си.

— Стой мирна — нареди той.

Мелиса отчаяно се бореше със студа. Бе подпрял чантичката на камък и сега ръцете му търкаха косите и на двамата. Тя усети как сложи по малко шампоан.

— Недей, моля те — задъхано промълви, но Уил потопи главата й. Беше тъмно и мразовито, тя потръпна, когато отново я издърпа, вече изплакната, и й подаде самобръсначка.

— Действай бързо — каза той.

— Пусни ме да изляза — настоя Мелиса. — Господи! Пусни ме да изляза, Уил!

— Колкото повече спориш с мен, толкова по-дълго ще останеш тук.

Прокле го и с треперещи ръце започна да се мие. Водата все още бе мразовита, но малко по-милостива. Свикваше. Ръцете й престанаха да треперят. Прокара самобръсначката по краката си. Когато бе готова, Уил я взе от нея, изми я на течението и внимателно оформи брадата си. Все още държеше Мелиса с една ръка и тя не можеше да помръдне.

Беше толкова студено, че усещаше болка. Проплака, едва издържайки да стои на едно място. Устните й посиняваха.

— Моля те, моля те — не преставаше да повтаря.

— Готови сме — успокои я Уил.

Мелиса трепереше във водата. Изведнъж бе вдигната на ръце, сякаш тежестта й бе нищожна. Добре, не знаеше дали ще може да ходи. На брега Уил се спря и посегна към нейната кърпа. Не преставаше да трепери в ръцете му, зъбите й тракаха. Притисна се към Уил, копнеейки за топлината на кожата му. Тънки струи вода се стичаха по мускулестите му гърди.

Бързо я отнесе до палатката и я остави да стъпи на земята. Все още бе настръхнала. Уил взе малката кърпа и енергично я подсуши, после себе си.

— Да внимаваме да не намокрим палатката — каза той.

— Замръзнах — едва успя да каже Мелиса. — До болка. Толкова ми е студено…

Уил сложи ръка отзад на талията й и я побутна вътре в палатката. Беше добре уплътнена и имаше разстлано голямо одеяло от някаква сребриста материя.

Мелиса потръпна.

— Може ли… може ли да запалим огън?

— Никакъв огън — каза Уил. Приближи се към нея и с едната ръка издърпа мокрите й бикини, разкопча сутиена й. Беше твърде премръзнала, за да възрази или да почувства каквото и да било. Той коленичи до входа, изцеди ги отвън и ги метна върху близък храст да изсъхнат. После затвори ципа отпред. Навън бе студено, слънцето се бе скрило и здрачът се сгъстяваше. Уил се върна при нея и разтвори обятия. Мелиса се отпусна в тях. — Ако ме бе послушала, щеше да стане по-бързо — ръцете му обхванаха гърба й, силно я притиснаха. Гърдите и коремът й, вкочанените й крака се търкаха в тялото му и бавно се стопляха. — Трябва да се научиш на оцеляване. Ще използваме реки и потоци. Ще се къпем по пътя. Иначе ще те забележат. Забрави за горещите душове, Миси.