Луиз Бегшоу - Страст

— Защо?

— Днес съм загубил всичките си пари.

Мелиса примигна в мрака.

— Какво?

— Банката, източили са я. Превели са парите ми на фалшиви сметки, за да ме дискредитират. Банката е фалирала, акциите ми са се сринали и всичките ми сметки са замразени. Нищо не ми е останало. Вече не съм милиардер, милионер или какъвто и да било „-ер“ — леко потръпна. — Това разстройва ли те?

— Да ме разстройва? — не бе сигурна дали да заплаче, или да се засмее. — Не, не! Просто е страхотно, Уил. Означава, че ще можем да започнем отначало, да постигнем нещо заедно, Уил. Радвам се — разгорещено каза тя. — Сега винаги ще знаеш колко те обичам, как изгарям за теб. Не за парите ти. За теб.

Той я притегли към себе си, намери устните й в мрака, повдигна тениската й и плъзна ръка по гърдите й.

— Трябва да поспим — възрази Мелиса.

— Ще спим по-късно — каза Уил, обсипа с целувки лицето й, шията й. — По-късно.

На изток се развиделяваше, когато Мелиса бе събудена от Уил. Беше надвесен над нея, галеше я, гъделичкаше я.

— Ммм… — замърка тя. Изплува от съня и наистина бе като да се събуди от хубав сън и да осъзнае, че всъщност е рожденият й ден.

Уил бе тук, върху нея, и я целуваше. Споменът за докосването му, за силната прегръдка, в която се бе изгубила, отново се върна и обзета от възбуда, тя му позволи да притисне китките й към земята над главата й и да плъзне устни надолу по ключицата й, блажено предавайки се на ласките му…

Лола седеше в малко интернет кафене на Монте дьо Булор, Ла Мурет, Франция. Беше много уморена. В самолета бе спала неспокойно. До нея имаше малка порцеланова чашка с хубаво черно кафе и две сладки. Дори в дупка като тази, където киснеха отегчени местни хлапета, храната бе сравнително добра. Имаше нужда от кофеин и захар. Скоро трябваше да поспи, нямаше начин. Но вярваше, че тялото й ще издържи още няколко часа.

Имаше достъп до неща, с които другите наемни убийци не се занимаваха. Затова бе толкова ефективна. Всичките й умения бяха усъвършенствани, разбира се; беше отличен стрелец, можеше да забърква различни отрови, беше силна за ръста си и способна с лекота да счупи нечий врат. Но Лола не се съсредоточаваше върху техниката. Повече или по-малко, всеки компетентен в нейния бранш можеше да се справи с това. Лесно бе да убиеш друго човешко същество с нож или пистолет. Тялото бе нещо крехко. Знаеше точно колко.

Не, успехът й се дължеше на умение, което те не владееха. Имаше усет на ловец. Можеше да проследи и открие плячката, когато други агенти търсеха оправдания, твърдяха, че е потънала вдън земя. Уил Хайд бе по-добър от повечето, всъщност от всички други мишени. Но не беше Супермен. Не можеше да се оттласне от земята и да полети. Нуждаеше се от превоз, а откъдето и да си го осигуреше, можеше да бъде проследен.

Използваше дистанционни кодове. Технологиите бяха улеснили нещата значително. Половината от изпълнението на задачата бе в ума. С щракване на няколко клавиша получи достъп до компютъра на регионалния директор на службата за контрол на магистралния трафик. Придвижи мишката по екрана, увеличавайки и приближавайки. Беше мързеливец и си позволяваше тричасови обедни почивки. Невъзможно, помисли си тя, разочарована. Резолюцията бе твърде лоша. Колите преминаваха бързо на екрана. Щеше да бъде трудно да различи номер на регистрационна табела, още по-трудно лица. Добре. Опита нещо друго. След още няколко щраквания изникнаха спирките за плащане на магистрални такси в областта Изер. Погледна атласа до себе си, пътната карта на Европа. Сигурно бяха поели по шосе Л-43 към Гренобъл. Имаше такса. Щрак-щрак-щрак. Увеличи изображението от камерите на моста и мислено направи изчистения. Дали бяха спали, след като бяха пристигнали в Роаси? Дълъг полет, часове друсане в товарното отделение. Дълъг път пеша до града.

Нима Лола би спала? Не, разбира се. Страхът от смъртта бе отлична мотивация. Можеше да съди за реакциите на Хайд по своите, което бе комплимент за него. Тя би тръгнала с кола веднага. Едва ли се бе опитал да натовари нещо незабелязано в самолета на „ФедЕкс“. Беше нужен минимум половин час да купи возило, провизии, дрехи за преобличане. После би трябвало да се отбият и в обществена баня и пералня. Това й даваше интервал от два часа, ако предположеше, че са нужни пет часа шофиране до точката, където…

Отново щракна, приближи. Много по-добре. Ясно виждаше лицата през предните стъкла. Пусна записите от камерите на бързи обороти и зачака, отпивайки от кафето си.