Луиз Бегшоу - Страст

Уил я притегли към себе си. Дълго я целува и тя, тръпнейки, се притисна към него.

— Жива си. И двамата сме живи — каза той. — Мислиш ли, че бих те изоставил, Миси? След всичко. Помисли отново.

Сгуши се в прегръдката му, но бе ужасена. Щяха да убият и нея, и него. Точно когато най-сетне бе намерила любовта, щеше да й бъде отнета. Новият живот, толкова светъл и скъпоценен, щеше да бъде заличен.

Можеха да избягат от убийцата. Но от обединените сили на световните производители на петрол? Съмняваше се, дълбоко се съмняваше.

— Може би ако изчезнем — прошепна тя, — ако отидем на някое затънтено място… В Исландия или… или… Аржентина…

Ръцете на Уил я обгръщаха, държаха я здраво. Той сложи ръка, с разперени пръсти, на сърцето й, почувства пулса й.

— Няма начин да избягаме — промълви Уил. — Не и при толкова много преследвачи. Трябва да направиш всичко възможно кошмарът им да се сбъдне, скъпа. Да намериш доказателство за онова, с което се е занимавал баща ти, и да го публикуваш. Да го пуснеш в интернет, да го изпратиш на „Ню Йорк Таймс“, „Сън“ и Би Би Си. Да го изпратиш на „Грийнпийс“ и в Белия дом. А после да отидеш в ЦРУ и да поискаш защита.

— Но, Уил… — заговори тя почти през сълзи. — Не бях разговаряла с татко сериозно от години. Нямах представа върху какво работи. Как да намеря това доказателство? Дори не знаем дали сме прави. Може би няма нищо общо със соларни клетки…

— Има — увери я Уил. — Всичко пасва, съвършено. Няма друго логично обяснение.

— Той не е споделял нищо с мен — възрази Мелиса. — Не ми е казвал подробности за работата си. Бяхме загубили връзка. Как да намерим това сега?

Уил сви рамене.

— Внимателно — каза той. — Трябва да бъдеш подготвена, скъпа. Щом аз се сетих, навярно и те са се сетили. Ще знаят какви са намеренията ни и защо. Ако не ни хванат по пътя, ще очакват да се появим в университета на баща ти. Скоро, ако вече не са там.

Отново я целуна.

— Тук сме неоткриваеми. Да хапнем. Няма да дойдат, скъпа, все още не.

Подаде й ръка. Мелиса плъзна своята в нея, наведе се и го целуна по рамото. Чувстваше се слаба, почти замаяна от любов към него.

Гостилницата се оказа съвсем скромна, с меню, надраскано на черна дъска с бял тебешир, италианско, нищо за туристи. Уил поръча бурида, лигурско задушено с риба, а Мелиса избра обикновени спагети със сос песто. Сервираха го с лимонада от стъклени бутилки, налята върху лед. Беше евтина и собственикът изсумтя одобрително, когато Уил заговори на италиански.

Имаше малък прашен телевизор, монтиран върху желязна конструкция на стената. Уил помоли домакина да го включи и той гордо завъртя ключовете за настройка, за да намери Си Ен Ен. По новинарския канал вървеше спорт, футболен мач между „Джетс“ и „Викингс“. Домакинът се отдалечи да обслужи редовните си клиенти и ги остави. Те бяха платили предварително и вече не го интересуваха.

— Яж — каза Уил. — Вкусно е. Тук са измислили соса песто, знаеше ли?

Мелиса не отговори. Бе приковала поглед в екрана. Протегна ръка, докосна неговата и посочи към телевизора. Уил изчака няколко мига, отпи глътка сода и се обърна натам, съвсем леко, сякаш не проявяваше интерес.

Русокосата новинарка говореше на фона на снимка на Уил и Оливия, застанали върху червен килим, Оливия с протегната напред ръка, на която блестеше пръстен с диамант.

Мелиса предпазливо огледа заведението, но никой не гледаше Уил. Беше с брада, никой не би разпознал в него богатия мъж със смокинг.

— … когато тялото на светската дама Оливия Уортън било намерено в апартамента й. Госпожица Уортън, годеница на скандалния финансист Уилям Хайд, е била удушена. Полицейски източници съобщават, че по тялото на младата жена са открити кръв и косми на Хайд. Хайд изчезна преди седмица от Манхатън и сега е издирван за разпит във връзка със смъртта на Оливия Уортън и нападение на двама служители на „Федерал Експрес“, както и за пране на пари и международни банкови измами…

Уил отпи още глътка от питието си и намери сили да изяде още три лъжици, но Мелиса видя шока, изписан на лицето му, сълзите, които напираха в очите му. Стана с привидно нехайство, хвърли няколко монети на масата и тръгна към вратата. Тя го последва, със сърце, преливащо от емоции: страх, вина, жал.

Уил не каза нито дума. Мелиса го настигна до колата и се плъзна вътре. Той даде на задна и потегли по тесния път, далеч от магистралата, към крайбрежието.

— Ще се движим по обиколни маршрути.