Луиз Бегшоу - Страст

Мелиса прехапа устни.

— Толкова съжалявам, Уил.

— Не бях честен с нея — по бузата му се търкулна сълза, която я стресна. Никога не бе виждала Уил Хайд да плаче. — Използвах я. Беше забавна, добра в леглото, харесвана в светските среди, не се караше с мен. Реших, че е време да се оженя, и й направих предложение. Никога не съм обичал Оливия, а тя заслужаваше нещо по-добро. Когато скъсах с нея, бях ужасен егоист. Казах си, че се е интересувала само от парите ми и положението си. Може би е било така, а може би не. Но това не ме прави по-малко виновен. Тя искаше парите ми, а аз парче от пъзела, аксесоар в живота си. Аз бях по-лошият, защото никога не те забравих. Използвах я.

— Не преднамерено — каза Мелиса. — Не си виждал нещата така. Не се опитвай да пренапишеш миналото, Уил. Ще се доведеш до лудост.

— Каква нелепа смърт — каза той с огорчение.

— Била е популярна и красива — изтъкна Мелиса. — Уважавана във вашите среди, бляскава и зашеметяваща. Навярно е имала страхотен живот допреди няколко дни. Малцина могат да се похвалят с това, Уил.

— Когато тръгнах да те спасявам, дори не ми хрумна, че може да посегнат на нея — той удари с длан по волана. — Какъв себичен глупак съм бил. Изложих на опасност невинна жена. Плати за глупостта ми с живота си. Вината е моя, Миси, аз съм причината за смъртта й…

Вляха се в потока от коли на входа на планински тунел. Мелиса докосна брадичката му и го накара да се обърне за миг към нея. Наведе се и нежно попи сълзите му с устни.

— Уил, причината за смъртта й, е, че някое от онези копелета я е удушило.

Очите му я стрелнаха с поглед и тя се отдръпна изплашена. В тях имаше черна омраза, ярост, която досега не бе виждала. Той се преобрази пред очите й. За първи път в живота си Мелиса съзря в него убиец, какъвто навярно бяха съзирали вражеските агенти преди много време, над цевта на насочен пистолет.

— Да — каза Уил, — права си.

— Какво ще правиш? — прошепна Мелиса.

— Ще престана да бягам от тях — отвърна той. — И ще започна да ги преследвам — срещна погледа й. — Трябва да се разделим за известно време. Ще се обадя на приятели да те скрият, приятели от армията. Мога да ти уредя убежище на едно от най-сигурните места в Йерусалим, охранявано от местните тайни служби.

Тя поклати глава.

— Не мога да те изоставя, Уил. Ако загинеш, животът ми ще свърши. Просто не искам да живея без теб. Нека останем заедно. Какво ще правим?

— Ще зарежем тази кола — каза той. — Ще поплаваме с туристически кораб. Без регистрация, ще подкупя някого от екипажа да ни скрие в празна каюта. Това е последното място, където ще ни търсят. Портофино е спирка на круизи и вече ще са проверили плавателните съдове, ако са толкова съобразителни, преди отплаване. Ние ще се качим на междинна спирка. Следващата е Рим. Освен всичко останало, има и пристанище.

— Добре — Мелиса леко се усмихна. — Мога да поживея и затворена в корабна каюта.

— Ще отидем в университетския комплекс. Ще намерим записките на баща ти — Уил я целуна. — После ти ще заминеш.

— Отказвам.

— Ще заминеш — повтори той. — Ще публикуваш откритията на баща си от някое безопасно място. Може би Израел. Там ще ти помогнат. Участвали сме в съвместни акции. Не забравяй, Мелиса, не е само Оливия. Убили са и баща ти заради това. Можеш да отмъстиш за него без дори един изстрел.

В нея се надигна гняв.

— Наистина са го убили.

— Ако си с мен, ще ми бъде по-трудно. Ще мисля как да те защитя. Остави ме да ги преследвам сам, Мелиса.

— Кого ще преследваш? — прошепна тя. — Не можеш да избиеш всички агенти от толкова много държави, Уил. Сам си срещу тях.

Той наведе глава назад и Мелиса долови раздразнението му. Мишените бяха твърде много, знаеше това. Но очите му се присвиха и отново впериха поглед в нея.

— Ще убия жената — каза Уил. — Лола Монтоя.

— Но тя е жена — възрази Мелиса.

Уил сви рамене.

— Не очаквай от мен рицарско отношение, Мелиса. Монтоя е убийца. Ако не я очистя, ще убие и други хора. Опита се да убие и теб. Вероятно тя е убила Оливия. Прилича на нейния почерк, да подхвърли доказателства, с които да хвърли подозрение върху мен. Който го е направил, е проникнал в кабинета на лекаря ми на Пето Авеню. Това е сериозна професионална работа. В стила на Монтоя — очите му горяха. Тази жена ще умре. И не само тя. Има шеф на операцията, както винаги. Със сигурност е изключително влиятелен човек. Контактува с директори на тайни служби, може би министри. Със сигурност хора с пари. Различни нации и играчи. Избраният за тази задача е сред абсолютния елит — присви очи, замисли се. — Мога да съставя списък от около двадесет имена. Лола Монтоя не докладва пред никой по-нисш.