Луиз Бегшоу - Страст

— Имате номерата на сметките ми. Наредете парите да бъдат преведени днес.

— А каква гаранция имам, че ще ми доведеш жената? — попита Харун.

Димитри се усмихна широко.

— Казах, че ще я доведа.

Султанът също се усмихна. Вече почти си играеха. Уморителното едномесечно преследване на английската двойка скоро щеше да свърши и да продължат нормалния си живот. Харун бе готов на всичко, за да си осигурява живот, пълен с удоволствия и силни усещания. Сега, когато заплахата за този живот бе почти отстранена, бе решил, че всъщност цялото напрежение е било приятна тръпка.

— Разполага ли Ваше Величество с реактивен самолет във флота си?

— Имаме три.

— Бих искал да ползвам най-малкия, за да отлетя директно оттук за Рим. Най-добре е да не губим време.

— Когато стигнеш на летището, ще бъде зареден с гориво и готов за излитане. С теб ще пътуват двама официални пратеници — засмя се Харун. — Посещение на добра воля при италианците. Тази година все още не сме се погрижили за укрепването на приятелските отношения.

— Благодаря — кимна Димитри.

Харун улесняваше нещата. Беше идеален и като главен поръчител на мисията, и като частен клиент. Руснакът се обърна и излезе от двореца. Отвън го чакаше кола с шофьор, както бе наредил. Добре че султанът с такава готовност се бе съгласил да му предостави самолет. И той се бе уморил от това преследване. В Рим нямаше да могат да му избягат. Уилям Хайд бе добър, но Димитри бе по-добър.

— На летището — каза той на шофьора. — Ще летя със самолет на кралския флот.

Лола Монтоя го бе отвела при плячката, но не точно по начина, по който бе очаквал. Бяха я проследили двама шпиони, доста добри, бивши грузински агенти, които не бяха част от тази операция. Не знаеха нищо за соларната машина. Мислеха, че жената е красива психопатка и трябва да бъде екзекутирана по поръчка на руски олигарх, за да не му създава проблеми.

Бяха добри, стабилни агенти. Тя не се оглеждаше за тях. Беше съсредоточена в една посока. Следваха я отдалеч, само вървяха или караха след колата й на две преки разстояние. Ясно му бе, че Монтоя е надушила нещо. Действията й бяха целенасочени. Не се обаждаше и не искаше помощ. Следваше свой план. И не се бе обадила на никой друг агент или служба.

Техническите експерти я държаха под око. Основната й грешка бе влизането в мрежата, използвайки софтуера на службата за контрол на магистралния трафик. Добра работа. Той се усмихна при тази мисъл. Монтоя бе един от малкото агенти, от които все още можеше да научи нещо, да открадне свежи, неизпробвани идеи. Вътрешен човек от щурата система за надзор. Беше добро хрумване, веднага щеше да започне да прилага подобни наблюдения.

Когато му изпратиха изображението, с няколкоминутно закъснение, Димитри Петренко усети прилив на адреналин и сякаш го обля леденостудена вълна. Ето защо бе наел точно нея. Цената й бе пет милиона долара и, изглежда, си струваше. Хиляди очи зорко оглеждаха Европа, търсейки онези двамата, и никой друг не ги бе засякъл. Единствено Лола Монтоя.

Очакваше обаждането, но вече знаеше, че то няма да дойде. Бе тръгнала да ловува сама. Не искаше да се откаже нито от убийството, нито от заслугите. Понякога това бе проблемът с най-утвърдените наемници. Допускаха егото им да се намеси. Глупавата малка кучка се държеше съмнително, откакто му бе докладвала на яхтата. Димитри четеше мислите й съвсем ясно. Защото това бяха и неговите мисли.

Разбираше защо постъпва така, но нямаше да търпи подобни своеволия. Беше ги проследила до италианската граница и там ги бе загубила. С радост би я привикал в Рим, все още имаше с какво да бъде полезна. Но бе забравила факта, че е наета от него, че работи под негово командване.

Щеше да бъде забавно да спи с нея. Може би дори щеше да й хареса. Ако я убият, щяха да загубят разностранен талант. Но и това не би го спряло. След края на операцията възнамеряваше да изчезне. Не хранеше илюзии. Щом искаха смъртта на Лола, щяха да поискат и неговата. Щеше да разхвърли парите си по света, за да не могат да ги проследят, и да изчезне от погледите им.

Тези клоуни никога нямаше да го открият. Но Лола Монтоя знаеше твърде много за него. Когато узна как е засякла Уил и Мелиса на портала за магистрална такса, в колата, потръпна от прилив на адреналин и известен страх. Щом Лола бе открила призрак като Уил Хайд, значи можеше да открие и него.

Много хора щяха да умрат през следващите дни. Димитри не беше сантиментален, но остаряваше и се уморяваше. Нямаше търпение да остави Харун с русите му кучки и да изчезне от лицето на земята.