Луиз Бегшоу - Страст

Какво ново занимание да си намери? Нещо, свързано с пари, нещо доходоносно. Нехайно си каза, че може да се залови с търговия с диаманти.

Но щеше да поумува върху това друг път. Сега щеше да лети за Рим, за да довърши работата си. И да доизглади подробности, за които по-неопитни агенти не биха се сетили.

Лола седеше на масата, сложена старателно точно в средата на малката тераса на хотелския й апартамент. „Виктрикс Рома“ бе един от най-добрите хотели в града. Бе взела решението рано сутринта и бе зарязала малката си кола на паркинг до летище Балдзано, в Доломитите. По-малко от четиридесет и пет минути след излитането пристигна в Рим. Хвана такси от Виа Венето и си позволи малко багаж „Гучи“ и елегантни дрехи. После веднага се отправи към „Виктрикс“, където млада жена със скъпи куфари не изглеждаше никак необичайно.

Нямаше нужда да прилага специални умения, да се преструва. Уил Хайд и жената щяха да тръгнат към Рим. Не можеха да се качат в самолет, затова щяха да се придвижат бавно. Но щяха да дойдат тук. Дотогава тя щеше да чака, да се наслаждава на лукса, от който бе заобиколена, когато не работеше. Толкова бе приятно да се потопи в ароматната пяна в огромната мраморна вана, да потренира във фитнес залата в сутерена, да опита изтънчени специалитети. Хрумна й да си намери мъж за секс. В града имаше предостатъчно войници. Харесваше този тип, войниците и полицаите. Изкушаваше се да прелъсти някого, да го завлече в леглото си, но размисли.

Пръстенът на убитото момиче блестеше на пръста й. Не се бе отказала от идеята за Уил Хайд. Разбира се, това бяха само фантазии, трябваше да го убие, без съмнение. Но искаше той да я види, да изпита влечение към нея…

Може би, помисли си Лола, докато гледаше Колизеума, Римския форум, вляво от него, осветен от мощни прожектори. Винаги бе обичала този град. Първичният му облик я успокояваше. Би живяла добре в Рим преди хиляди години. Нейната професия бе процъфтявала дори тогава. Може би все пак имаше избор. Може би ако отстранеше жената и можеше да хвърли вината върху някой друг… Какво дължеше на клиентите? Мишената бе Мелиса Елмет.

На масата зад нея пейджърът й зазвъня.

Тя побутна чинията с вечерята си, малка порция ароматни spaghetti al’herbe, на една страна, леко ядосана. Прекъснаха насладата й от добрата храна, а чашата вино, хубаво „Брунело“, бе първото й питие от седмици.

— Лола. Обажда се Димитри — каза той. — Къде си?

Нямаше да му каже.

— В Италия — отвърна тя като компромис.

— Искам да отидеш в Рим. Предполагаме, че отиват там, движат се на юг. Изглежда, са се досетили за някои неща. Ще се появят в лабораторията на Ричард Елмет.

Лола направи гримаса. По дяволите! Сега недодяланите горили на Димитри щяха да плъзнат из града. Уил Хайд щеше да ги види от километри.

— Ще отида там и ще ги очистя — увери го тя. — Не е нужно да изпращаш никой друг.

— Досега не си постигнала резултат, което говори друго — изтъкна той. — Хората ми ще пристигнат за по-сигурно. Виждаш мишените, убиваш ги.

Тя затвори и остана на място за миг, докато овладее гнева, който напираше в нея. Димитри Петренко се отнасяше към нея с пренебрежение. Ако не беше толкова добър агент…

Но беше добър, освен това изключително опасен. Лола го знаеше. Можеше само да се надява тя да стигне до Мелиса Елмет преди другите.

Самолетът на Димитри се движеше по инерция по пистата. Бе издал заповеди и хората му се бяха отзовали, пристигайки с коли или долитайки начаса. Имаше и местни „спящи агенти“. Лично ги бе избрал, най-добрите между арабите и венецуелците, двама хлапаци от Алжир и един казак. По негово нареждане бяха заели места по железопътните терминали, автогарите и по-големите улици около университета. Някои бяха в офисите на Министерството на туризма, проверяваха хотели и общежития. Копирайки хитрините на Лола, бе наредил на двама хакери да проникнат в компютрите на пътна полиция и да се взират в мониторите, докато ослепеят.

Вече беше тук. Щеше да ги хване.

Уил лежеше на тясното легло в каютата им. Беше вътрешна, близо до котела. Нямаше естествено осветление и шумът не спираше, но и за двамата бе върхът на лукса. Мелиса буквално замърка от удоволствие, че отново може да вземе топъл душ.

Той се подпря на лакът. Беше гол; тя също. Бе заспала. Плъзна поглед по тялото й, главата й обърната на една страна, червените й коси разпилени по възглавницата. Гърдите й бяха прекрасни, талията бе изваяна, а краката стройни и стегнати. Не можеше да я гледа, без да я желае.