Луиз Бегшоу - Страст

Беше изплашена и дишаше учестено. Той нехайно мина зад нея, скривайки я с тялото си от погледа на агента.

— О! — извика Мелиса. Грубо я бе повалил на плочите, на колене.

Последваха викове и писъци от тълпата. Над нея бе прелетял куршум, на косъм от главата й. Жена стенеше от болка, беше улучена в ръката и раната кървеше…

Туристка изпищя. Безброй други я последваха. Уил бе залегнал и вече посягаше към пистолета в чорапа си. След миг го извади. Беше зареден. Той се надигна, заставайки на коляно. Мъжът бе там, прицелваше се. Рефлексите на Уил бяха светкавични. Стреля право в главата.

Пръсна се като диня. Кръвта бликна във всички посоки и трупът се свлече на земята.

Уил помогна на Мелиса да стане.

— Бягай! — извика той. — Бягай!

Стъпките му отекваха по паважа. Пистолетът бе в ръката му. Тълпата се разпръсна в истерия, за да му стори път. Тя бе с него, бягаше плътно зад него. Сред виковете и писъците прозвучаха свирки на карабинери. Уил зави наляво по Виа Луиджи Кадорна, тясна уличка между сгради с розова мазилка. Хората гледаха ужасено, отдръпваха се. Чуваше стъпките на Мелиса зад гърба си. Беше бърза, спринтьорка. Пое надясно към Пиаца Фрати. Площадът бе претъпкан с хора, тръгнали да пазаруват. Забави за момент, сграбчи Мелиса за ръката. Тя спря до него. Имаше сергии, пазар. Уил благодари на Бога. Пъргаво закрачи между тях, надясно, наляво. Изгуби се сред пазара. Леко извръщайки глава, съзря полицаи със сини униформи, които стигнаха до края на Виа Луиджи Кадорна, и продължи напред, по друга уличка, сви вляво. Озоваха се на улица Реджина Елена. Наблизо имаше аптека. Той нехайно побутна Мелиса вътре, влезе. Отново не се отдели от него. Уил купи самобръсначки и боя за коса, слънчеви очила и шапка.

Докато плащаше, италиански полицаи притичаха покрай аптеката отвън. Бързо излезе и се върна обратно по улицата. Идваше такси. Уил го спря.

— Terme di Traiano — каза той и шеговито добави към Мелиса с убедителен австралийски акцент: — Тук имат страхотни римски бани.

Тя кимна, твърде изплашена, за да проговори.

Руините бяха приятно, но пусто място. Мелиса се опита да възвърне самообладанието си. Но все още не си бе дала сметка колко близо е била до смъртта. Уил бе реагирал толкова бързо — като дива котка, нападаща жертвата си. А изстрелът му по движеща се мишена бе съвършено точен. Бе видяла човек да умира на седем-осем метра от нея.

Вече не можеше да погледне Уил по същия начин. Разбира се, знаеше за миналото му на агент, но само на теория. Сега бе видяла какво означава това в действителност. Главата на млад мъж се бе пръснала пред очите й, черна кръв бе обляла ризата му, писъците все още отекваха в съзнанието й.

Уил го бе направил за секунда.

Знаеше, че пистолетът на мъжа е бил насочен срещу нея. Ако бе успял да стреля, щеше да ги убие. Но това не променяше жестокостта на собствената му смърт. Уил се бе прицелил с професионална лекота. Беше очистил преследвача и спасил живота й.

— Ела тук отзад — тихо каза той.

Последва го сред малък гъсталак. Чуваше се шуртене на вода, поток.

— Идвал ли си друг път?

— Няколко пъти. Не забравяй, че това са били бани. На място с такова име често има естествен водоизточник или акведукт. Ела, да слезем долу — задърпа я към потока. — Легни по гръб, намокри косата си.

Мелиса го направи, чувствайки се замаяна. Уил отвори пакета боя, умело я разбърка и нанесе върху косата й.

— Ще изчакаме да подейства — каза той. После се наведе към потока, напръска лицето си и започна да се бръсне. — Ще търсят червенокоса и мъж с брада. Сега ти ще бъдеш блондинка, а аз — гладко избръснат. Това няма да забави агентите, но ще заблуди италианската полиция.

Мелиса се загледа в него, докато самобръсначката се плъзгаше по бузите му.

— Изглеждаш по-добре без брада.

Уил се усмихна, срещна погледа й.

— Съжалявам, че трябваше да видиш смъртта на онзи човек, Миси. Трябваше да го направя.

— Зная.

— Може да се наложи отново. В Рим.

Мелиса кимна. Той погледна часовника си. Следеше колко е часът. Господи, струваше й се толкова абсурдно. Докато седеше тук, в прашната италианска горичка, до римските руини и изрусяваше косата си, изведнъж изпита страстно желание да разгадае мистерията. Мразеше тези хора заради онова, което причиняваха и на нея, и на Уил. Мразеше ги заради смъртта на онзи хлапак. Мразеше ги, защото той се бе опитат да я убие.

— Искам това да свърши, Уил — тихо каза тя. — Уморих се, уморих се от всичко.