Луиз Бегшоу - Страст

Но като жена, ако гледаше на нея просто като на такава, бе неустоимо привлекателна.

Трябваше да внимава, когато я оглежда. Дълги крака, пищни, изваяни гърди, невероятно тънка талия. Имаше фигура на жена от четиридесетте години на двадесети век. Задните й части бяха закръглени, съблазнително повдигнати и стегнати с тренировки. Както всеки добър шпионин, притежаваше пъргавина. И ледената ярост на брутален, безмилостен убиец.

Представи си как е удушила жената в Ню Йорк. Образът бе възбуждащ. Нямаше търпение да легне с нея. Нямаше търпение да види в нейните очи същия ужас, който бе вдъхвала у толкова много жертви.

Харун, арабинът, бе изпратил парите му и Димитри бе готов да му достави малката сексапилна кучка, жива, както бе поискал. Щеше да бъде многократно изнасилена и накрая убита. Все още беше бесен заради провала й, който едва не му бе коствал репутацията. Сега тя щеше да допринесе за славата му. Това щеше да бъде последната му операция. Щеше да се оттегли, след като се прочуе като мъжа, който е укротил Лола Монтоя и я е изнасилил и убил за неподчинение.

В неговия свят това щеше да го превърне в легенда. А най-хубавото бе, че тя дори и не подозираше.

Лола Монтоя вървеше по улиците на Рим. Беше с черна рокля и шал, увит около главата, като ревностна католичка на път за църквата. За миг й бе хрумнало да се облече като монахиня и да добави слънчеви очила, доста такива сновяха из града като пингвини с малки старомодни очилца. Тя мразеше вярващите в Бог. Какви наивници! Бог не бе спасил никого от нея, а толкова много го бяха умолявали.

Но привлекателна монахиня би изглеждала твърде подозрително. Искаше да бъде незабележима, особено сега.

Димитри бе споменал нещо, между другото, когато бяха обсъждали наблюдението на района около квартирата на професор Елмет. Че може би Уил Хайд вече не е с брада.

Откъде бе узнал, че Хайд е пуснал брада?

Ако имаха достъп до всички камери от пътната мрежа, цялата пътна мрежа, щяха да го открият дълго преди Лола. Очевидно го бяха засекли, след като се бе добрала до изображението в онова кафене в Ла Мурет.

Димитри бе видял това, което бе видяла тя.

Той знаеше. По някакъв начин бе узнал. И това означаваше, че знае и за премълчаната от нея информация.

Ядоса се на себе си, че го бе подценила. Димитри беше един от най-великите играчи в света, безстрашен и безмилостен. Бе прегледала досието му. Знаеше, че е започнал като мъчител в тъмните тунели под Червения площад в Москва. Пълна безчувственост, съчетана с проницателен ум. Лола притежаваше и двете черти. В нейния свят бяха нещо характерно за мнозина.

Разбира се, той не й вярваше. Беше наредил да я следят. А тя бе допуснала елементарна грешка, съсредоточавайки се само върху плячката.

Имаше само едно наказание за неподчинение на човек като Димитри при мащабна операция и то бе смърт. Лола знаеше това. Знаеше и как я гледа. Възнамеряваше да легне с нея. Познаваше досието му, беше изнасилил безброй жени.

Сексът и смъртта в техния свят често бяха неразривно свързани. Той искаше да я изнасили. Разбираше психиката, стремежа на един убиец към доминиране. Ако успееше да хване най-добрата жена таен агент в света и да я изнасили… щеше да стане легенда сред себеподобните си.

Бавно се придвижваше към неговия хотел. Хората му бяха заети да следят Мелиса и Уилям Хайд, никой не би се загледал в нея, обикновена италианска домакиня, с глава, омотана в шал. Тази задача нямаше да бъде никак приятна, но трябваше да я изтърпи. Тя бе агент, готов на всичко. Щом се налагаше да отдаде тялото си… то бе просто плът.

Почукването на вратата го ядоса. Шибаните камериерки. Нима не разбираха какво означава табелата „Не ни безпокойте“?

— No, grazie — почти изкрещя той.

Отвсякъде се сипеха сведения за двойки, забелязани в различни части на града. „Разбира се, искаше му се да каже, голям град е, мамка му, има безброй хора.“ Трябваше да намерят издирваната двойка. Трябваше да използват ума си.

Последва упорито удряне по вратата. Димитри гневно просъска. Не можеше да убие камериерка, бяха твърде ценни, липсата им доста бързо се забелязваше от колежките. Без да се бави, плъзна пистолета си под леглото. Проклетата кучка използваше универсалния си ключ, за да влезе.

Вратата се отвори. Димитри се подготви да заръмжи на перфектен италиански. Но не беше камериерката. Беше Лола. Държеше малък метален предмет, приспособление подобно на отвертка. Явно бе разбила ключалката с него. Впечатляващо. Уменията й не бяха преувеличени.