Луиз Бегшоу - Страст

Подкани я да се приближи. Тя пристъпи напред и застана съвсем близо до него. Контрастът между голотата й и това, че той бе напълно облечен, го възбуждаше. Имаше пълна власт над нея. Дишаше учестено, беше нетърпелива. Димитри прокара ръце по гърба й, пощипна я отзад. Тя затрепери, тихо простена…

Това беше достатъчно, все пак той не бе от желязо. Енергично посегна към собствените си дрехи, задърпа ги. Полетяха копчета от ризата му. Свали панталона и бельото си. Тя беше там, до него, крехкото й тяло се докосваше до гърдите му.

Ръцете й бавно пропълзяха по гърба му и го притиснаха. Страстта го завладя. Разтвори коленете й и проникна в нея. Чу я да затаява дъх, докато се движеше с него. Повдигна ръце, най-сетне отпускайки се, и обхвана шията й, като предупреждение. Тя нямаше оръжие, а един мъж лесно можеше да убие невъоръжена жена, дори и да е слаб. А Димитри не бе слаб.

Но Лола не се съпротивляваше. Поклащаше се над него, с глава, наведена назад, оголена шия и затворени очи. Беше го заклещила, толкова бе добра. Проникваше дълбоко в тялото й, искаше му се да се изсмее със силен глас. Заговори й, на родния си карелски 16 16 Език от балтофинската група. Говори се в Република Карелия, Тверската област в Русия и източната част на Финландия. — Б.пр. диалект, за да не разбере, движеше се, навлизаше, галеше кожата й, докато тръпнеше в ръцете му.

— Палавница — прошепна той. — Хитруша. Харесва ти, а? Ненаситна малка мръсница. Няма да се отървеш лесно. Следващия път ще те чукам, искаш или не — настръхна, докато бе в нея. Беше невероятна. — Следващия път — прошепна той. — После ще те продам на Харун, и той да се позабавлява с теб. Нима мислеше, че ще отървеш кожата, като се разсъблечеш? Действа на своя глава, а трябваше да докладваш пред мен, Димитри Петренко — грубо навлезе в нея. — Бива си те… а… а… страхотна си, дявол да те вземе…

Предаде се на насладата. Острите й нокти докосваха гърдите му. Беше полудяла. Задържа я така, че да не може да помръдне нито сантиметър, да го лиши от това усещане дори за миг. Косите й бяха сплъстени около лицето, прелестното й тяло бе плувнало в пот. Беше близо до върха, извиваше се, търкайки се в него, ръцете й се движеха по гърба му с разперени пръсти и не усещаше допира на онези дълги нокти.

Изведнъж Лола застана неподвижно и той ускори темпото, задържайки я там. Тя изви гръбнак, издаде приглушен стон на наслада и го накара да почувства спазмите, обгърнат от тялото й.

Силно я сграбчи. Блаженството, на което се бе предала, го доведе до опиянение. Но той все още не бе изживял своето докрай. Нямаше да я пусне. Продължи да прониква в нея. Беше невероятно. Възбудата й отшумяваше, но нямаше да й позволи да се отдели от него. Ако опита да се измъкне, нямаше да успее.

Какво можеше да направи? Държеше я здраво. Беше десет, петнадесет пъти по-силен от нея. От нея вече не ставаше агент, не можеше да й възложи задача, защото щеше да вижда в нея само страстна, секси жена. Когато свърши, щеше да върже ръцете й, да й инжектира опиат и да я изпрати в Надрах със самолета на султана. Имаше други добри наемници, които щяха да убият Уил Хайд. Мислеше се за незаменима, а беше просто готино парче, играчка за секс…

Отново се поклащаше енергично над него, отпускаше го. Знаеше, че някои жени изживяват многократен оргазъм. Тази сексапилна кучка със сигурност бе от тях. Притисна се към него, безпомощно. Той леко потръпна, но тласъците продължиха. Дългите й маникюри го драскаха. Вълнуващо бе да долавя отчаянието й, болката бе нищо. Плъзгаха се надолу по гърба му, впиваха се, дълбоко… Мамка му, помисли си Димитри и продължи да се движи с нея. Малката мръсница разкъсваше кожата му с тези свои остри нокти…

Забави за секунда. Трябваше да си поеме дъх. Неусетно се бе запъхтял. Почувства стягане в гърдите…

Тя леко се оттласна назад. Погледна я в лицето, озадачен. Красивите й кафяви очи го пронизаха с поглед.

— Не съм играчка за никой мъж — каза Лола.

Беше му нужна секунда да осъзнае, че бе заговорила на карелски. Акцентът издаваше, че й е роден. Най-сетне знаеше част от историята на Лола Монтоя.

— Истинското ми име е Олга — каза тя.

Димитри потръпна. Започваше да усеща болка и дишаше все по-трудно, но по-мъчителен бе ужасът, защото му бе разкрила истинското си име, което означаваше, че очаква смъртта му съвсем скоро. Очевидно бе забъркала някаква отрова… Отвори уста, за да опита да се спазари с нея, но не излезе нищо, само нечленоразделни звуци и слюнка…