Луиз Бегшоу - Страст

Уил остана с поглед, вперен в пътя, замисли се. Изведнъж дъхът му секна.

— Господи! — промълви той и колата леко закриволичи. Мелиса издаде вик на тревога, но Уил бързо овладя волана. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели, лицето му бе пламнало от приток на кръв.

Желанието й отшумя и бе заменено от страх. Никога не го бе виждала така. Беше толкова хладнокръвен, толкова непоклатим.

— Какво има, какво има, Уил?

— Баща ти… каза, че не знаеш точно в каква област е работел?

— Никога не ми е казвал. Мълчеше си. Нещо, свързано с консервация, много скучно.

— Не е толкова скучно — възрази Уил. — Консервация на енергия?

— Да. Опитваше се да опровергае теориите за глобалното затопляне — Мелиса поклати глава. — Беше готов на всичко, за да получи слава или академичния й еквивалент. Но веднъж сподели, че работата му го е повела в друга посока. Не попитах каква, защото не ме интересуваше. Естествените науки никога не са ме привличали.

— Мисля, че току-що постигна пробив — каза Уил. — Не мога да повярвам, че съм бил толкова глупав. Всеки би могъл да свърже точките. Бях твърде зает да мисля за безопасността ти. От самото начало трябваше да умувам защо, а не как.

— Говориш със загадки.

— Попита в каква област са били интересите на Мойра. Добър въпрос. Отличен въпрос. Може би трябва да сътрудничиш на разузнаването.

— Уил…

— Енергия — обясни той. — Възобновяема енергия. Слънчева, вятърна, хидро. А Елън Джоспин беше в Комисията по разузнаването. Това ме подведе. По-рано работеше в Комисията по енергетика. Беше убеден демократ, истински либерал. Тя бе последната, която се обяви против сондирането в природния резерват в Аляска, дори когато цените скачаха до небето. Вярваше, че Съединените щати не инвестират достатъчно в слънчева енергия.

Мелиса опря глава на облегалката. Разбираше в каква посока клони. Сърцето й запрепуска. Дишането й се учести.

— Уил! Преди да замине за Италия, когато Дейвид Фел му предложи финансиране, той каза нещо. Каза, че слънцето и облаците са безкрайно важни и че един ден името му ще се прочуе в цял свят.

— Продължавай — подкани я Уил. — Всичко, което си спомниш. Всичко.

— Каза, че сега са вълнуващи времена за климатологията. И че работата му може да намери практическо приложение…

Уил видя табела отпред и изведнъж сви вдясно, по страничен път.

— Наближаваме Портофино — каза той. — Ще спрем някъде да хапнем. Трябва да помисля. Трябва да помисля.

— Добре — беше твърде развълнувана, за да яде, но искаше да се откъснат за малко от безкрайната сива ивица асфалт. — Уил, по-рано каза нещо за наемната убийца. Че клиентите й са араби. А мъжете в сградата са били от Южна Америка. Венецуела притежава петрол, нали? Големи залежи.

— Да, така е — каза той. — Вече разбираш, а, красавице?

Бяха навлезли в село някъде в Северна Италия, Лигурия. Уил спря на прашен път край маслинова горичка. Малко по-надолу по улицата имаше гостилница, рекламираща се като американски спортен бар.

И двамата слязоха. Той заобиколи колата, почти тичайки към нея, със светнали очи.

— Баща ти е изобретил соларна клетка — каза Уил. — Соларна клетка, която работи и може да осигури повече енергия, отколкото е нужна, за да се захрани батерия или часовник. Това е Светият Граал от години. Представи си соларна клетка, която може да бъде вградена в покрива на кола и да я захранва.

Мелиса напрегна ума си. Изведнъж проумя. Последиците можеха да бъдат епически. Това можеше да промени света.

— Петролът…

Уил я сграбчи за раменете.

— Петролът ще се срине. Може да запази известно ниво на цени, но няма да владее света. Ще се сгромоляса. Най-богатите петролни нации ще обеднеят за нула време.

Докато стоеше там, край пътя, в прашното средиземноморско селце, и ръцете му притискаха раменете й, Мелиса избухна в смях.

— Баща ми, моят баща, лудият физик, най-върлият противник на теориите за глобалното затопляне. Моят баща е изобретил нещо, което може да спаси планетата?

— Майната й на планетата — каза Уил. — На света има хора, които биха хвърлили атомна бомба над Рим, за да предотвратят изтичане на подобна информация — тя прикова поглед в него. — Не се шегувам — каза Уил. — Могат да загубят всичко. Освен това има терористични организации, множество, извън правителствата, които се финансират от пари за петрол.

— Тогава нищо чудно, че желаят смъртта ми — изтъкна Мелиса. Затрепери. — Какво ще правим? Нищо няма да ги спре.