Луиз Бегшоу - Страст

Тя се сгуши до гърдите му, усети как настръхналата й кожа се затопля.

— Освен това трябва да влизаш във водата гола, за да бъдеш напълно чиста.

Ръката му ласкаво се плъзна надолу до талията й.

Мелиса затаи дъх, не от студ. Той я стопляше, но я и докосваше. Нежно погали гърба й. Веднага отвърна на ласката му.

Уил се засмя.

— Вече не ти е толкова студено, а?

Тя прехапа устни. Другата му ръка се спусна от рамото й надолу по ръката, до лявата й китка. Загрубелият връх на пръста му очерта кръг върху дланта й.

— Къде е халката ти? — прошепна той в ухото й. — Трябва ти нова, Миси. Ти си моя съпруга, все още.

Погледът й се премрежи. Изви се към него. Вече не й бе студено или нямаше значение за нея, защото не усещаше. Не съществуваше нищо друго, освен Уил, устните му, ръцете му, невероятната сила, която струеше от гърдите му. Когато се бе влюбила в него, беше симпатично момче. Сега бе зрял, мъжествен воин, които рискуваше живота си и всичко, което притежава, за да я спаси.

Чувстваше се слаба и крехка в прегръдката му и това я възбуждаше. Не бе свикнала с неудържимия прилив на желание, който нахлуваше в нея. Не само тялото й се затопляше. Страстта, копнежът, който бе таила в себе си толкова години, я изгаряше, караше я да откликва и приема, готова да му се отдаде изцяло.

— Уил — прошепна тя. — Уил… моля те…

Отново я вдигна на ръце и внимателно я спусна до пода на палатката. Повдигна крайчеца на одеялото с крак, наведе се и срещна погледа й.

— От години чаках това — нежно заговори той.

— Няма закъде да бързаме — изтъкна тя и се опита да се усмихне.

Но Уил не се засмя.

— Трябва да те подразня — отбеляза той. Прокара върховете на пръстите си нагоре по крака й, по коляното. Насладата бе неописуема. Мелиса се раздвижи, почти простена, надигна се към него, но дясната му ръка нехайно я побутна обратно. — Трябва да те накарам да си платиш за всяка секунда, в която съм страдал заради теб.

От нея се изтръгна стон на страст. Уил плъзна ръце по тялото й, наведе се и я целуна по шията, под ухото, леко погъделичка меката му част с устни и зъби.

— Няма да се отървеш лесно — предупреди я той, — Мелиса. Ще те изтощя.

Леко плъзна език по тила й, целуна врата й отзад. Тя подскочи неудържимо, обви ръце около врата му, притисна се към него…

Устните му жадно се впиха в нейните, побутна я надолу и когато телата им се сляха, всичко избледня, целият свят изчезна, и за нея останаха единствено чувствените им движения и усещанията, които я накара да изживее.

— Колко е часът? — попита тя.

Уил бе излязъл да метне покривало върху палатката. Върна се вътре, внимателно затвори ципа, извади кибрит и запали керосина в малката тенекиена лампа. Пламъкът се разгоря и по стените затанцуваха шарени сенки. Мелиса се усмихна. Беше топло и весело. Имаше нещо първично и съвършено в огън, дори съвсем малък.

Вече не й бе студено. Палатката имаше добра изолация, а одеялото бе от специална термична материя. Бе прекарала час, сгушена до Уил, в целувки и разговори, след като бурната страст най-сетне бе утихнала.

— Късно е. Но трябва да хапнем нещо — подаде й част от храната. — Важно е да поддържаш силите си. Купувам евтина и питателна храна. Портокали за витамин С — посочи към хляба. — Въглехидрати за енергия. Зехтин за мазнина, маслото е нетрайно. Пилешко и сирене за мазнини и протеини. Домати… просто са вкусни.

Мелиса тихо се засмя. Бяха се облекли. Уил бе излязъл от палатката за малко, докато Мелиса все още лежеше по гръб, задъхана, и бе отскочил до потока. Казваше, че може да вижда в тъмното, а тя все още не бе свикнала. Бе изпрал кърпите и дрехите им и ги бе окачил на храстите да съхнат. После се бе върнал с чисти дрехи: тениски, бельо, бермуди за джогинг и маратонки. Както бе изтъкнал, винаги трябваше да спят облечени, в случай, че някой ги нападне или се наложи да бягат.

— Вкусно е — каза Мелиса и наистина беше. Студено или не, здравата бе изгладняла. Полетът, водата, сексът… нуждаеше се от калории и всичко й се струваше изключително прясно и превъзходно.

Когато се нахраниха, Уил й подаде бутилката с вода. Изпи доста и използва съвсем малко, за да измие зъбите си.

Той угаси лампата.

— Как го прие Оливия? — попита Мелиса, притисна се към него в тъмнината, изпълнена с любов, вдъхна от мъжкото му ухание, а силната му ръка обгърна раменете й.

— Не особено добре — той я целуна по главата и заигра с кичури от косите й. — Но беше загрижена главно за имиджа си. Ще го преживее. Освен това, мисля, че сама щеше да си тръгне.