Луиз Бегшоу - Страст

— Сега изпаднахме в най-лошото положение на публичност и двете мишени на свобода. Все пак вярвам, че има и поводи за оптимизъм.

— Съобщете ги — настоя саудитецът.

Оптимизъм. Всички искаха да чуят това.

— Първо, имуществото на англичанина е конфискувано. Скоро ще бъде напълно фалирал. Вярно, че пресата надуши, но беше почти невъзможно да преследваме човек с толкова много връзки и източници. С достатъчно пари може да си купи безопасност. Второ, може би по-важно, сега господин Хайд е издирван и от много други хора, освен нас. Интерпол го търси, американците го търсят. Показването на снимката по телевизията означава, че лицето му е познато. Ще му бъде по-трудно да бяга, защото броят на преследвачите вече е двоен.

Кимвания. Явно разбираха.

— Може да избере да потъне вдън земя. Да вземе жената със себе си и да се скрият. В такъв случай ще минат години, докато бъдат открити. Но няма да се осмелят да се появят и разкрият информацията.

— Откъде сте толкова сигурен?

Димитри се усмихна, това бе козът му.

— Защото не я знаят. Не знаят защо са преследвани и от кого. Ако знаеха, вече да са разтръбили навсякъде. Това е единственото решение за тях: светлината на прожекторите да бъде насочена към всички нас, когато се нуждаем от помощта и добрата воля на западните сили. Така биха си осигурили безопасност. Кой би рискувал да ги убие? Тогава всички щяхме да имаме по-важни грижи. Целият свят.

Прозвуча уплашен шепот.

— Моят оперативен агент Лола Монтоя е убила Оливия Уортън, годеницата на Уил Хайд — викове на изненада. Бе подготвил няколко снимки от моргата и сега ги раздаде. — Тялото й е било открито тази сутрин, опръскано с кръв на Хайд и с негови косми под ноктите. Сега е издирван за убийство и са изпратени съобщения до всички точки на света.

— Отлично — каза Харун. — Знае ли?

— Все още не. Нещата се развиват бързо. Може би току-що е узнал, че богатството му се е изпарило. Смъртта на годеницата ще всее напрежение между него и жената, която закриля. Тя носи отговорност за това — Димитри стана. — Вашата работа, господа, е да ми осигурите колкото е възможно повече наблюдатели. Сега няма смисъл да се опитваме да пазим преследването в тайна. Нито пък някой агент да си позволява волности, като да ги хване и измъчва. Ако някой ги види, трябва да бъдат застреляни на място. Да ги елиминираме при първа възможност. Привлечете хора, готови да жертват живота си за операцията — срещна погледа на всеки от клиентите в стаята.

— Ако някой смята, че могат да се справят по-добре, нека нареди на тайните си служби да се намесят. Междувременно аз заминавам за Роаси ен Франс, където последно са били видени.

Уил крачеше из лагера и Мелиса го гледаше. Бяха далеч навътре в горите край пътя, в околностите на Воарон. Колата бе паркирана наблизо. Трудно бе да се изкачат по стръмния склон, но трябваше да успеят, преди иззад завоя да се появи друга кола, от която някой би могъл да ги забележи. Той бе качил къмпинг екипировката на гръб и се бе изгубил сред дърветата, преди Мелиса да изкачи стръмнината.

Беше борова гора и затова бе особено тъмно. Мелиса бе доволна: така щеше да се чувства по-сигурна. Клоните бяха гъсти, не можеха да бъдат забелязани от хеликоптер. Бяха далеч от пътеки и къмпинги. Въздухът бе изпълнен със ситен аромат, опияняващ облак от ухания на смола и влага, дори изгорелите газове от пътя не можеха да достигнат до тях.

Градът се гушеше в долината отвъд пътя. Те бяха далеч от него, където никой нямаше да дойде да разхожда куче или да си устрои пикник. Дълги тънки лъчи проникваха през тъмните редици иглолистни дървета, придавайки на гората неземен облик. В сенките земята бе покрита с влажна шума, редки храсталаци и мек килим от изсъхнали борови иглички. От време на време покрай тях прелитаха нощни пеперуди. Невероятно, помисли си Мелиса, как човек можеше да се откъсне от цивилизацията и да бъде толкова сам. Светът бе пълен с уединени кътчета, в които на хората просто не им хрумваше да надникнат.

Уил бе намерил сравнително равен участък и бе опънал малката им палатка само за няколко минути. Беше извадил храна, всичката студена: някакво готвено ястие с пилешки бутчета, два портокала, шунка и домати със сол, франзела, бутилка зехтин, миниатюрни сиренца, опаковани във фолио. Хвърли на Мелиса найлонова чантичка с цип, в която бяха четките им за зъби, няколко самобръсначки, дезодоранти и шампоан.