Луиз Бегшоу - Страст

Мелиса се изчерви.

— Твърде личен въпрос.

— От мен — изтъкна той. — Мога да ти задавам колкото си искам лични въпроси.

— Била съм само с Фрейзър — призна тя. — Той ме намираше за студена.

Уил отново се засмя.

— Студена? Ти? Ти си най-страстното момиче, което съм държал в прегръдките си.

Усети, че отново се изчервява. Докато го слушаше да говори така, през нея преминаваше разтърсваща вълна на страст.

— Бях много по-млада — възрази тя.

— Няма значение. Всъщност сега навярно ще бъдеш още по-страстна. Чакала си толкова дълго.

— Трябва…

— Какво ти трябва? Нали знаеш как ще спим?

Мелиса поклати глава.

— В палатка. Край шосето, под дървета, където намерим. До реки и потоци. Няма да очакват това. Ще тършуват в хотелски регистрации и ще се обаждат на агентите си в държавните полицейски служби да ни търсят в малки вили и хотели. А шумата ще им попречи да ни засекат от сателит или хеликоптер.

— Добре.

— Значи ще бъдеш в палатка с мен, скъпа. Само ние. Няма да има жива душа километри наоколо. И всяка нощ ще очаквам нещо от теб. Ще те накарам да си платиш за всяка вечер, която съм бил принуден да прекарам без теб.

Уил повдигна едната си ръка от волана, нехайно я сложи в скута й, притискайки длан към леката свивка на корема й, и усети топлината и копнежа.

Мелиса почти простена от желание.

— Не може ли да спрем някъде?

Той отмести ръката си.

— Искам да излезем от Франция. Със сигурност вече ни търсят и проверяват докъде има полети на „ФедЕкс“ и „Лоугън“. Нека стигнем на по-безопасно място. Трябва да се обадя и на Оливия. Тя е жертва в случая.

— Да — съгласи се Мелиса. — Надявала се е да стане твоя съпруга. Горкото момиче — каза тя прочувствено.

— Можеше да стане моя жена само в едно отношение. В друго аз все още съм женен за теб.

— Какво?

— Ти поиска анулиране на гражданския брак. Но не и на църковния, нали?

Бе забелязал това, помисли си тя, наистина го бе забелязал.

— Не, така и не го направих.

— Тогава ще уредим гражданските формалности, Мелиса, но все още си моя съпруга.

Искаше да го целуне, да го прегърне, но трябваше да почака. Движеха се по автомагистралата с почти пределна скорост. Влиятелни хора желаеха смъртта й. Но не я бе грижа. Беше се преродила. Почти бе замаяна от любов и радост. И непреодолима първична страст, която я плашеше.

Оливия Уортън седеше в приемната на къщата на Уил и се стараеше да излъчва изисканост и самообладание. Кръстоса дългите си крака в идеално прилепнал чорапогащник „Уолфорд“ и хладнокръвно срещна погледа на полицая. Беше с елегантен маслиненозелен костюм „Прада“, коси, издухани със сешоар, и безупречно нанесен грим в прекрасно съчетание на малиново и тъмнолилаво. На пода до нея лежеше мека чанта „Шанел“, а обувките й бяха „Лубутен“ с червени платформи. Огромният диамант на пръстена й блестеше на нежната светлина от порцелановите лампи.

Бе положила усилия да изглежда съвършено. На ушите си, в тон с костюма, бе сложила страхотни обеци с нефрити и смарагди във форма на цветя, а на шията — тежка огърлица от южноморски перли, големи колкото мраморни късове, с ослепителен блясък. Целият й тоалет струваше няколко пъти повече от заплатите на тримата полицаи, които седяха срещу нея, взети заедно.

— Значи не сте се чували с него?

— Вече ви казах, полицай — сопна се тя. — Не държа сметка на годеника си къде ходи. Пътува по работа из целия свят.

— Кажете ни отново, мадам — настоя старшият детектив.

Шибани ченгета! Мислеха си, че могат да размахат съдебна заповед и да очакват, че тя ще скочи през запален обръч. Проклети да бяха Уил и глупавата му грозновата англичанка. Когато се завърне, тя щеше да тропне с крак. Следващия път трябваше да наеме някого да я пази. Холивудските звезди имаха бодигардове. И тя заслужаваше да има.

— Не — излъга Оливия. — Не съм разговаряла с него. Трябва ли да повикам адвокат?

Те се спогледаха.

— Не знаем, мадам. Вие как мислите?

— Не съм направила нищо нередно.

— Добре. Навярно знаете, че подпомагането и прикриването на беглец от закона е престъпление.

— Беглец? — бавно каза Оливия. Това трябваше да бъде нейният миг на триумф, най-бляскавата й седмица. Беше се сгодила за най-желания ерген в нюйоркските светски среди. А сега тези хора говореха за Уил като за обикновен престъпник. — Да не би господин Хайд да е нарушил закона? Престъпление ли е извършил?