Луиз Бегшоу - Страст

— Събуди се. Будна ли си?

Тя веднага се надигна, рязко изправи гръб и стана на крака.

— Охо. Не ме удряй — каза Уил с усмивка.

Добре. Мелиса примигна. Самолетът. Снишаваше се, усети спускането.

— Скоро ще кацнем. Разбира се, не трябва да бъдем тук, когато товарачите спуснат рампата. Ще трябва да излезем през пода на самолета. Има отвор за технически цели, до колесника.

— Сигурно е опасно.

— Доста опасно. Както казват стюардесите, трябва да изчакаме до пълно спиране. Дори леко движение на колелата напред може да те убие като нищо.

Мелиса кимна. Изпитваше дълбоко облекчение, че Уил говори за практически подробности.

— Тогава защо не слезеш пръв, за да ме хванеш?

Той се приближи към нея.

— Разбира се. Ако ми се довериш.

— Нямам избор — изтъкна тя и погледна през прозореца.

Уил повдигна брадичката й. Дъхът й секна. Накара я да се обърне към него и да го погледне. Коленете й се подкосиха.

— Миси, трябва да поговорим.

Съсредоточеният му поглед издаваше решителност.

— Господи — запелтечи тя. Самолетът се разклати, колесникът бе спуснат. Двамата залитнаха. Уил я сграбчи за раменете. — Дано успеем да избягаме от това летище без стрелба от въоръжени френски войници. Нямаме време за приказки.

— Довечера — каза той. — Само ме следвай, когато слезем на земята. Зная къде отивам.

— Добре — промълви Мелиса.

Самолетът се бе приземил и се движеше по пистата, постепенно губейки инерция. Тя се опита да се съсредоточи. Беше много сериозно, всичко бе сериозно. Бяха във Франция, бяха престъпници, нападнали и ограбили…

Но за нея не съществуваше нищо друго на света, освен неговия поглед, копнежът, който отново се надигаше в сърцето й, неудържим като приливна вълна.

Беше безнадеждно, отчаяно влюбена в Уил Хайд. Може би отново… а може би никога не бе преставала да го обича. Каквато и болка, каквото и страдание да очакваше да изживее, когато той се ожени за друга, просто не можеше да се самозалъгва нито секунда повече. Навярно той знаеше. Беше го прочел в очите й. Така да бъде. Вече й бе все едно, бе преглътнала унижението и не се опитваше да бъде силна.

Триенето на колелата в пистата бавно заглъхна и самолетът спря. Приклекнал на пода до нея, Уил изчака само секунда. После, без най-малко колебание, отвори предпазния капак с вътрешната ръчка, хвана се за ръбовете и скочи през отвора. Мелиса се втурна напред. Той бе на земята и я чакаше. И тя не се поколеба. Скочи.

Лесно я хвана, сякаш бе лека като перце, и й помогна да стъпи на земята.

— Ще вървим насам. Не спирай да ми говориш, сякаш сме двама работници, които си бъбрят. Ако усетиш, че някой ни гледа, повиши тон. Започни да ми се караш ядосана.

— Струва ми се лесно.

Уил закрачи напред. Мелиса тръгна до него, нахлупила шапката ниско над челото си. Започна да бърбори за европейските летища и разписанието на полетите за доставки. С периферното си зрение видя, че вървят между цял флот паркирани самолети на „ФедЕкс“. В края на пистата се разминаха с мъже и жени, облечени като тях или с костюми или пилотски униформи, с екипировка за товарене. Мелиса не погледна никого. Беше с Уил и просто продължаваше да говори. Всеки момент очакваше нечия ръка на рамото си, вик, предупредителен изстрел. Но не се случи нищо и след по-малко от минута Уил спокойно я поведе през паркинг към широка улица.

— Продължавай.

— Добре — беше въодушевена. — Къде отиваме?

— Далеч от летището. Градчето се казва Роаси ен Франс. Главно хотели към летището, но има и няколко магазина и бистра. Ще повървим три-четири километра. Един момент.

Край улицата имаше телефонен автомат. Уил набра няколко цифри, може би някакъв код или корпоративен номер. Мелиса го чу спокойно да съобщава за двамата работници от „Федерал Експрес“. Бавно повтори думите си няколко пъти. Когато се увери, че служителите от другия край на линията са го разбрали, затвори и продължи да върви.

Поведе я през оживени улици и покрай няколко големи летищни хотела. На ъгъла имаше банка и той влезе, нареди се на опашка и излезе с пачка евро. Мелиса просто го изчака. Дори за миг не изглеждаше дезориентиран. Имаше толкова ясна цел. Когато излезе от банката, просто я подкани с жест, леко движение с глава. Видя, че върви към голям френски супермаркет, „Карфур“. Бързо, без да се консултира с нея, избра евтини стоки от първа необходимост. Свали дрехи от закачалките и за двамата. Без да я попита, тя забеляза, че знае точния й размер. Беше го преценил безпогрешно. Плати, размени няколко думи с момичето на касата на отличен френски. Мелиса се изчерви и просто го последва. Не събра смелост да заговори.