Луиз Бегшоу - Страст

— А сега какво?

Уил й подаде една от чантите.

— Покрай ъгъла. Още малко ходене и сме в градчето. Зная един малък семеен хотел. Приемат пари в брой и не задават въпроси.

Роаси бе приятно градче. Мелиса забеляза пъстрите къщи с боядисани капаци на прозорците. Хотелът на Уил се намираше на затънтена уличка, до модерна на вид църква. Той влезе, прозина се и след кратки преговори с навъсения мъж на рецепцията подаде няколко банкноти. Мъжът му даде ключовете, без дори да ги погледне. Качиха се по тясно стълбище, застлано с пътека на цветя. Вратата над него бе потъмняла и издраскана, но когато Уил я отвори, двойната стая се оказа доста просторна и чиста. Имаше малка баня с душ, тоалетна и прозорец.

— Моля те, кажи ми, че имам време да се преоблека — каза Мелиса. Бе облечена с нечия униформа, с която бе спала, вече вмирисана.

— Разбира се. Измий се. Ето.

Той отвори чантите и й подаде четка за зъби, паста, самобръсначка, малък дезодорант, гребен и шампоан с балсам.

— Блаженство — каза тя и ги притисна към себе си. Удивително как най-обикновени неща се превръщаха в скъпоценен лукс. — Сетил си се за всичко.

— Трябва да изглеждаш нормално. Ако има нещо необичайно в теб, хората те забелязват. Чистите и спретнатите не бият на очи. Това е важно — подаде й дрехи за преобличане: евтини дънки, тениска и къс пуловер. — Тук има хавлии, но са с размери на носни кърпички.

Мелиса кимна и се втурна в малката баня, свали дрехите си. Слънцето нахлуваше през малкото напукано прозорче, високо на стената. Беше отворено, за да излиза парата; хотелът нямаше аспирация. Мелиса не я бе грижа. Водопроводната система работеше, имаше топла вода. Би предпочела вана, но наистина бе блаженство да се измие, да почувства лицето и косата си отново чисти, да се наслади на топлата вода, която отмива нечистотията и стреса. Бързо изми тялото и косата си, среса се, изми зъбите си и старателно изпра бельото и чорапите си с миниатюрния безплатен сапун. Щяха да изсъхнат, докато е с новите, които Уил й бе купил. Не бе преувеличил за хавлиите, наистина бяха оскъдни, но Мелиса се задоволи с това, което имаше. След секунди бе подсушена и облече новите дрехи. Сториха й се толкова приятни, чисти и свежи, чувстваше се по-добре в тях, отколкото в която и да е елегантна рокля, която някога си бе позволила. И изглеждаше добре. Евтино облекло от хипермаркет, но създадено за французойки. Беше достатъчно стройна и атлетична, за да й стоят добре и да изглежда представително и шик.

Когато излезе, Уил седеше на леглото и разпалено разговаряше с някого по телефона на бърз френски. Бе купил местен вестник, който лежеше отворен върху покривката на леглото. Мелиса се наведе. Беше позвънил на няколко частни обяви за коли.

— Oui, nous y serous, a tout a l’heure 13 13 Да, ще дойдем след малко — (фр.). — Б.пр. — каза той и затвори. — Няма да се бавя.

Влезе да вземе душ.

Мелиса внимателно събра багажа. Щяха да пътуват до Париж. Нямаше да разговарят. Той съжаляваше за онази целувка, за онази невероятна, зашеметяваща целувка. Каквото и да се бе случило, беше отминало. Опита се да поразсъждава, но пороят от емоция бе изцедил силите й. Почака, прокарвайки пръсти през косите си, разрошвайки ги да изсъхнат по-бързо. Регионалният вестник бе публикувал материали за кмет, арестуван за корупция, и затварянето на местна болница. Прочете ги, за да поупражнява френския си, но връзката между думите й убягваше. Не можеше да се съсредоточи. Беше като в ступор. Вратата на банята рязко се отвори. Мелиса подскочи ужасена. Уил носеше мръсните си дрехи в ръка, старателно сгънати, и бе облечен с евтина синя риза и полиестерен панталон. Нищо не можеше да прикрие тялото му, тъмните му коси, мускулестите му ръце и гърди. Тъмните косъмчета на брадичката му бяха оформени, не обръснати. След още няколко дни щеше да има истинска брада.

Изглеждаше странно с брада. Все така красив.

Погледна я.

— Кой очакваше да изскочи оттам?

— Стресна ме — плахо промълви Мелиса. Взе вестника.

— Да тръгваме.

Той се приближи, сложи ръце на раменете й.

— Ще отидем до Париж с автобус. Там ще купя кола. Ще се отбием в О’Мейра на Сена, продават къмпинг оборудване. После тръгваме на юг, към Швейцария.

— Добре.

— Веднага щом се качим в колата, ще поговорим. Но нека първо се измъкнем оттук.

Уил действаше бързо. Беше уморен, личеше си. Мелиса нямаше представа колко е спал в самолета, но явно имаше сили. Колата бе „Рено Еспас“, старо и очукано, но двигателят бе в добро състояние. Търговецът се попазари с Уил и им го продаде за няколкостотин евро. Заредиха, купиха бутилирана вода и Мелиса седна зад волана, когато Уил влезе в магазина за къмпинг принадлежности. Върна се със солидна екипировка и я стовари в багажника. По пътя обратно към Роаси и двамата мълчаха. Уил взе чантите с покупки от стаята и остави ключа на рецепцията. Нямаше никого. По-добре.