Луиз Бегшоу - Страст

— От Комисията за сигурност и обмен твърдят, че разследват финансови нередности във „Вирджиниън Проспект“.

— Зная.

Телефонът й не бе престанал да звъни. На плазмения телевизор зад тях говорителят на „Блумбърг“ приглушено мърмореше за критичното положение с правата върху „Вирджиниън“. На екрана отново се появи портретна снимка на Уил. Оливия извърна глава. Това бе кошмар, ужасен кошмар…

Не разбираше какво става, по дяволите. Уил бе заминал и я бе оставил сред този хаос. Адвокатът бе наминал, Джак Сансън също. Всички бяха в паника. Акциите бяха обявени за продажба и след това мексиканското правителство бе поискало пълно издължаване за инвестиция в завод за преработка на природен газ. Цената бе скочила главоломно. Три други чуждестранни институции бяха спрели кредитиране. Носеха се слухове за несъстоятелност на „Вирджиниън Проспект“. Комисията за сигурност и обмен отправяше предупреждения. Сдружения на вложители започваха да се сформират в клоновете на „Вирджиниън Проспект“ в други щати. В един клон в Пасадина при затваряне натискът на събралите се отпред бе станал твърде мощен и се бе стигнало до безредие. Тя бе гледала това по Си Ен Ен, със събиращите се полицаи и всичко останало.

Банката фалираше. Имаше източване на капитал, други банки искаха погасяване на заеми. Междувременно бяха засечени необясними преводи от банката към лична сметка на Уил на Каймановите острови. По някакъв начин бяха открили това и го свързваха с инцидента в Ъпър Уестсайд. Никой не знаеше къде е отишъл и защо. Сравняваха го с Марк Рич, наричаха го „милиардерът беглец“.

Оливия не беше финансов експерт. Но знаеше, че лицето на мъжа й се появява по всички телевизии, че банката се срива и че пред къщата й има паркирани полицейски коли. Домашната помощница вече се бе оплакала, че в петък не е получила седмичната си заплата, защото сметката на сеньор Хайд била замразена. Дали можела тя, Оливия, да й плати?

Оливия изпита желание да я уволни, но така щеше да си навлече още един скандал. Обзе я отчаяно самосъжаление. За какво й бе скандал? Дори Джак Сансън се бе държал ужасно с нея. Като че ли тя имаше нещо общо с всичко това.

— Предполагаме, че господин Хайд е нападнал двама служители на „Федерал Експрес“ в Бостън.

Оливия примигна.

— Какво?

Ченгетата отново многозначително се спогледаха. Този път й повярваха, шокът й бе очевиден.

— Били са нападнати, вързани и ограбени.

Тя избухна в истеричен смях.

— Сигурно се шегувате с мен, полицай. Годеникът ми притежава около три милиарда долара. Защо да ограбва служители на „ФедЕкс“, по дяволите?

— Не съм сигурен дали все още притежава три милиарда, госпожице Уортън — мрачно каза детектив Гейнс. — Не съм сигурен дали изобщо притежава нещо. Предполагам, че ще трябва да изчакате, докато положението се успокои, но, да, разбирам ви. Съмнявам се, че го е направил, защото е имал нужда от пари. Може би заради тръпката. Изживява ли криза на средната възраст, мадам? Някакви признаци?

Оливия се сети за Мелиса Елмет и я намрази с цялото си сърце.

— Не. Никакви — Оливия изправи гръб и си вдъхна увереност. — Детективи, разбирам, че вършите работата си, и се опитах да ви съдействам, но не мисля, че е добре за репутацията на Уил да продължавам този разговор. Казах ви всичко, което зная — браво, би се гордял с нея. — Налага се да ви помоля да си тръгнете и тъй като Уил не е тук, можете да дойдете отново само със съдебна заповед. Междувременно ще ви свържа с адвоката му, господин Катс, в случай че имате още въпроси.

Стана и те схванаха намека.

— Добре, госпожице — отвърна детектив Бел. Беше по-възрастна жена и гледаше Оливия с особено явно презрение. Навярно живееше в мизерна бърлога в Куинс, подигравателно си помисли Оливия. — Тръгваме. Но може да се върнем със съдебна заповед. Зависи какво ще получим от Масачузетс. Междувременно, ако обичате, не напускайте щата. Може да сте важен свидетел по текущо разследване.

— Добре — отвърна Оливия и тръсна глава. Даде знак на домашната помощница. — Ракел ще ви изпрати до вратата.

Жената пристъпи напред — все пак бе получила възнаграждението си — и придружи детективите вън от стаята. Изтощена, Оливия се отпусна на старинния диван „Честърфийлд“. Вратата се затвори.

— Ракел, не пускай никого, освен ако има съдебна заповед или е господин Катс. Иначе ме няма.

— Да, мадам.

— Затвори вратите и кажи никой от персонала да не ме безпокои — добави тя.