Луиз Бегшоу - Страст

— Когато Дъг Минткевиц пое топката от Фулк, все още беше червена… знаеш ли?

Мелиса призна, че не знае.

Брад започна да разпитва за нея. Каза му, че е била детегледачка и частна учителка по английски на богат френски бизнесмен от Ъпър Ийстсайд. Визата й изтекла, така че вече била нелегална, но щяла да си намери работа като сервитьорка и да измисли нещо. Попита я дали е австралийка. Мелиса измисли семейство в Канбера. Понякога американците не различаваха акцентите.

Къде щяла да отседне в Бостън? В общежитие, реши Мелиса, някое евтино. Имаше малко пари, щяха да й стигнат. Брад препоръча студентското на Бъркли Стрийт, където нощувките стрували десетачка на легло. Щяла да дели стая с други студентки, но не можело да има всичко…

Съгласи се. Той полюбопитства колко дълго е излизала с бившето си гадже. Мелиса отказа да говори за измислената си връзка. Дан, бившият й приятел, се оказал негодник. Брад изрази дълбоко съчувствие. Сега бил фитнес треньор, но възнамерявал да постъпи в армията. Дали би излязла с него на кафе? Може би, каза Мелиса. Предложи да я откара до общежитието. Не, нямал нищо против да вози красиво момиче из града пред приятелите си. Вече му бе позволила да се перчи с нея.

Мелиса се засмя. Брад й харесваше. И беше безкрайно благодарна. Хубаво бе да открие, че светът е пълен с приятни, свестни хора, готови да предложат помощ. Не всеки бе убиец с пистолет, имаше добри хлапета от добри семейства, които щяха да спечелят пари, да създадат семейства и да отгледат още добри хлапета. Оптимизмът на момчето бе заразителен. Би му пожелала страхотен живот. Нямаше да го изложи на опасност, като остане с него по-дълго, отколкото е нужно.

Най-сетне пристигнаха в Бостън. Еуфорията бе стихнала до спокойно задоволство. Брад мина през няколко кокетни квартала да остави приятелите си. Взеха си довиждане с нея и му пожелаха късмет, повдигайки вежди. Мелиса се изчерви. Отново я накараха да се чувства млада. Брад я откара до централната част на града и й показа общежитието. Тя взе раницата си от пода на караваната и записа телефонния му номер. Момчето слезе и застана срещу нея, малко смутено.

— Нямаш ли мобилен?

Мелиса поклати глава.

— Фактически съм незаконно пребиваваща. Не искам ченгетата да ме засекат.

Изглеждаше разочарован.

— Няма да се видим вече, а?

— Може би — каза тя. — Ти си симпатяга.

— Никой мъж не би искал да чуе това от красива жена. Звучи обезсърчаващо.

— Твърде стара съм за теб.

— Аз мога да преценя — отбеляза Брад малко самодоволно.

Мелиса се усмихна. Жалко, че трябваше да го разочарова. Беше благодарна за транспорта, благодарна, че се бе измъкнала от Ню Йорк. Благодарна, че двадесет и шест годишен младеж я смяташе за привлекателна.

Свали раницата си и повдигна глава за целувка. Брад се възползва. Мускулестите му ръце обгърнаха крехкото й тяло, целуна я дълго и страстно, притискайки я към себе си. Мелиса се отдръпна едва когато усети възбудата му.

— Чао — каза тя. — Благодаря ти.

— Страхотна си, хубавице.

Брад се качи в караваната и потегли.

Мелиса влезе в общежитието. Беше твърде възрастна, за да бъде тук, но изглеждаше като студентка и получи стая. Беше късно вечерта. В ъгъла вече спеше друго момиче. Мелиса взе душ, отпусна се на леглото и заспа почти моментално, крайно изтощена.

Уил седна на маса пред „Барж“, ресторант за морски деликатеси на Фронт Стрийт, Пърт Амбой, петдесетина километра навътре в щата Ню Джърси. Загледа се над водата към Стейтън Айлънд. Беше тъмно и светлините на уличните лампи проблясваха по водната повърхност. Вечерта беше хладна, но храната бе вкусна. Хапна пържени раци за 20,95 долара, изпи бутилка „Будвайзер“ и му харесаха повече, отколкото екзотичните специалитети, които ядяха с Оливия напоследък. Радваше се, че бе дошъл в Ню Джърси. Тук бе спокойно. Наблизо имаше малък семеен хотел и щеше да пренощува там.

Алкохолът го отпусна след напрегнатия ден. Имаше набола брада, но нямаше да я обръсне. Повечето обикновени хора не биха го разпознали така. С професионалистите бе различно. Тревожеше се за Мелиса. Тя не можеше да пусне брада. Упрекна се, че не я бе научил как да се прикрива, дори най-основните неща. Може би щеше да се сети да не използва кредитни карти, ако бе забелязала какво прави той, докато бяха заедно.

Искаше да я намери. А после…

Не можеха вечно да бягат. Той трябваше да се върне, Оливия бе права за това. Уил се замисли за възможностите си, с наслада поглъщайки хапките, оставяйки алкохолът да освободи съзнанието му от оковите на тревожността и да му помогне да намери решения.