Луиз Бегшоу - Страст

Вече бе помислила и решила. Сервитьорка. Често наемаха нелегални имигранти, ако се съгласят да работят за по-малко от минималната надница. Щеше да бъде доволна с анонимна работа за жълти стотинки. Ако миеше съдове и забърсваше пода в някое малко италианско кафене, щяха да й позволят да се храни безплатно. Можеше да взема остатъци у дома всяка вечер. Щеше да се опита да си състави балансирана диета. Все някак щеше да преживее щурата ситуация, в която бе попаднала. При мисълта, че само преди седмица бе живяла в Оксфорд и подготвяла лекции, бе готова да се засмее.

По някое време щеше да се обади на Уил, за да му каже, че е в безопасност. Дължеше му поне това.

Този мач бе убежище. Няколко часа нормален американски живот, на слънце, с хотдог и диетична кола. Ако излезеше от стадиона с хиляди други фенове, отново щеше да бъде в безопасност сред тълпата. А после?

Мелиса погледна фланелката на „Ред Сокс“, която носеше младежът, и изведнъж й хрумна идея. Щом Уил можеше, защо не и тя? Заговори с акцент, който би могъл да мине за американски.

— Благодаря, приятел — подаде му ръка. — Казвам се Лиса.

— Брад — каза той, обнадежден. — С компания ли си тук?

Това бе възможност. Дълбоко си пое дъх и го възнагради с ослепителна усмивка.

— Не. Току-що скъсах с гаджето си.

— Съжалявам — каза Брад, имайки предвид точно обратното.

— Няма за какво — Мелиса си спомни за мач, който бе гледала по телевизията предната вечер. — Беше от „Метс“.

Брад се засмя.

— Тогава е заслужавал да го зарежеш, предполагам.

Тя се усмихна. Значително бе напреднала в познанията си за бейзбола само за няколко дни. И „Ред Сокс“, и „Янкис“ мразеха „Метс“. Разговорът с Брад потръгна доста добре.

— С какво се занимаваш? — попита той.

— Преподавах английски, но напуснах. Ще си почина известно време — Мелиса потупа раницата си. — Ще попътувам из Америка, на автостоп. Винаги съм мечтала за това.

Брад засия. Мелиса забеляза, че чак не му се вярваше, че е спечелил симпатията й. Бе успяла да зарадва този американски младеж. Наистина я намираше за „готино парче“. Намираше я за красива. Когато осъзна това, забеляза, че доста мъже я заглеждат, когато минаваше покрай тях.

Хареса й. Не бе привличала подобно внимание от тийнейджърските си години, от времето, прекарано с Уил, първия път. Странно как, докато бяга, за да спаси живота си, човек започва да се чувства толкова жизнен. На някакво първично ниво Мелиса изпитваше наслада. Погледна Брад с благодарност. Само Уил да можеше да я види така…

„Не бива да мислиш така“, смъмри я трезвият й разум. Но не можеше. Беше истина. Изгаряше от желание да се покаже на Уил, поне да я запомни красива.

— Е, скъпа, можеш да започнеш с мен — предложи Брад, — ако нямаш планове за след мача.

Сви рамене.

— Това е най-хубавото. Свободна съм. Нямам никакви планове.

— Ако ще пътуваш на автостоп, какво ще кажеш да дойдеш с нас до Бостън? Тук съм с приятели. Имаме каравана.

„О, господи!“ Беше спасена.

— Нали приятелите ти няма да имат нищо против? — невинно попита тя.

— Не, по дяволите, особено когато видят колко си готина. Освен това караваната е моя.

Бе дошъл с четирима приятели и гордо се похвали с нея. Мелиса им се усмихна и си позволи да пофлиртува. Бяха пийнали по няколко бири, смееха се, подхвърляха шеги и одобрително смушкваха Брад. Тя отказа да свали тъмните си очила, но денят бе слънчев и не настояваха. „Ред Сокс“ спечелиха мача и момчетата бяха в страхотно настроение. Не престанаха да се закачат с нея, докато вървяха към паркинга. Наистина имаха каравана, Мелиса не можеше да повярва на късмета си. Вътре бе мръсно, пълно с остатъци от пакети „Начос“ и кутии кока-кола с вкус на череша, но беше едно от най-примамливите превозни средства, в които се бе качвала. Брад потупа пътническата седалка и я покани да се вози до него, което накара приятелите му да избухнат в дрезгав смях.

Спокойно излязоха от града. Никой не ги спря, никой не ги обезпокои. Няколко пътуващи фенове на „Ред Сокс“ надуха клаксони. Заклети „янки“ крещяха ругатни. Всичко бе съвършено нормално. Бяха истински фенове на бейзбола, личеше си от онези, които запаметяват имената и постовете на играчите. Имаха DVD плеър отзад в караваната и бяха пуснали диск с най-интересните кадри от световната серия 2004-та.

Брад беше добро момче и гледаше пътя, но водеше разговор. Дали е гледала серията през 2004-та, когато било развалено някакво проклятие? Не? Имало пълно лунно затъмнение вечерта на четвъртия мач. Луната била оцветена в бостънско червено.