Луиз Бегшоу - Страст

Мелиса. Баща й. Дейвид Фел. Сенатор Елън Джоспин. Горката Мойра Дънууди, библиотекарката. Каква бе връзката? Защо бяха убити?

Кой го правеше?

Първо се съсредоточи върху втория въпрос. Струваше му се по-лесен. Уил имаше фотографска памет, нещо полезно и в банкирането, и в шпионажа. Запаметяваше всичко. Неведнъж бе превъртял и преповторил събитията от последните дни в съзнанието си като филм. Изстрелите в Лондон. Преследването. Силуетът с качулка сред тълпата. Мъжът в Ротердам, после и другите. Всяка случка му разкриваше нещо.

Започна с най-основното. Проблемът бе свързан с бащата на Мелиса. Тя не бе сторила нищо през живота си, с което да заслужи това, беше сигурен. Нямаше никаква връзка с Джоспин и Дънууди. Не, свързващото звено бе Ричард Елмет. С няколко телефонни обаждания Уил бе разбрал какво й е оставил — почти нищо, къща с много дългове и незначителна сума след облагане с данъци. Познатият му, който се бе свързал с адвоката, бе докладвал за около четиридесет и пет — петдесет хиляди британски паунда. Може би това беше много, относително погледнато. Напоследък Уил боравеше с такива цифри, че бе загубил представа колко пари са солидно състояние за обикновения човек от улицата. Но нямаше никакво подозрение, че може да има нещо общо с наследството. Не си струваше някой да си прави труда за петдесет хилядарки. А ако имаше материален обект, като микрофиш или откраднати планове за ядрен реактор — обичайните предмети, заради които шпионите се преследваха из цял свят — нямаше да има нужда от убийство; вместо това щяха да започнат чести обири и една нощ най-ценното от офиса да изчезне. Може би отвличане на близък, за да принудят някого да издаде местонахождението. Потръпна при тази мисъл. Той бе обучен да издържа на мъчения и накрая убедително да дава фалшива информация. Няколко пъти му се бе налагало да прилага уменията си на практика. Миси нямаше подобна защита. Не би понесъл мисълта да бъде измъчвана.

Нито нещо ценно, нито пари. Не бе наследила имот със скрито находище на нефт или диаманти, на чието разработване би могла да попречи. Оставаше само информация, опасна информация. Човек убиваше, когато не желае някаква информация да бъде разпространена. Връзваше се.

Уил размишляваше упорито. Умът му обработваше данните като компютър, анализираше ги.

Първо: информация. Нещо, което тя знаеше или мислеха, че знае. Някакво сведение, до което Мойра и Елън Джоспин също бяха имали достъп. Остави тази част от пъзела настрана за по-късно. Бяха нужни факти, за да бъде подредена.

Второ: кой? Бяха богати, нямаше спор. Лесно бе да се наеме някой откачалник с пистолет, доста ревниви съпрузи го правеха. За да наемат професионалист, който може да открие Мелиса, регистрирана под фалшиво име в хотел „Виктрикс“, и добър стрелец, бяха нужни пари. И не беше един самотен ловец. Поръчителите разполагаха със средства да изпратят оперативни агенти в Америка и Европа. Ключът бе Елън Джоспин. Ликвидирането на щатски сенатор беше невероятно трудно. Повечето професионални убийци не биха се захванали с подобна задача. Цялата мощ на ЦРУ и щатските тайни служби веднага би поела по петите им. Кой би искал подобна суматоха? Убийството на Джоспин говореше за някои неоспорими факти. Организацията, която и да бе, беше изключително богата и напълно безмилостна. Убиецът на Джоспин със сигурност не бе редови наемник, а опитен терорист, със световна репутация, правителствена мишена, дори на САЩ.

Това не даваше голям шанс на Мелиса Елмет, оксфордски академик.

От друга страна, стесняваше възможностите.

До днес нямаше напредък в разследването за Джоспин. Убиецът работеше невероятно чисто. Още нещо, което издаваше световна класа. Нямаше много такива убийци.

Имаше и още информация. Фактът, че някой ги бе причакал на летището в Ротердам. Не бе казал почти на никого, освен на близкия си приятел Чък Робъртсън от рейнджърите, с когото бе лежал в плен в йорданската пустиня. Не бе възможно да са получили сигнал оттам. Нямаше никой друг. Хотелът, разбира се, бе идеална възможност. Лицето му бе познато на много хора.

„Мисли, Уил, мисли. Проследи нещата отзад напред“, каза си той.

Тогава изтичане на информация от хотела, което означаваше, че имат средства да разпитат във всички хотели в района. Може би го бяха засекли в „Евростар“, когато за последен път бе използвал паспорта си. Отново подобно търсене на информация бе работа на…

… на държавните разузнавателни агенции.