Луиз Бегшоу - Страст

Само след два дни вече усещаше тялото си по нов начин. Мелиса нямаше почти никакви други занимания. Беше си съставила сурова тренировъчна програма. Всеки ден прекарваше по час на бягащата пътечка, сутрин и вечер. Предобед вдигаше гири, а в ранния следобед използваше силови техники от Пилатес. При достатъчно дълги периоди на възстановяване можеше да тренира почти неограничено. Времето, прекарвано в тичане, бе блаженство. Бягащата пътечка бе сложена с лице към прозореца, през който се откриваше изглед към стоманено-стъклените великани на Манхатън и миниатюрните коли, пълзящи в подножието им. Докато уморените й крака и тяло следваха ритъма, сърцето й изтласкваше свежа кръв, всичките й тревоги и главоболия избледняваха и за известно време нямаше нищо друго, освен небето, града и нея.

Пулсът й се успокои, стана нормален. Мелиса се наведе, както бе показано на диска, и премина към дълга серия разтягания. Нямаше смисъл да бърза с която и да е част. Целта й бе да се стегне и да влезе във форма възможно най-скоро. Трябваше да избягва контузии.

Мускулите на прасците и бедрата й приятно се разтягаха. Сега бе спокойна, дишаше нормално. Насладата, която изпитваше след тренировка, започна да нахлува в тялото й, не опиянение, а просто силно чувство на удовлетвореност. Вкопчи се в него. То й помагаше да запази разсъдъка си, прогонваше тъгата, която таеше в себе си, откакто Уил бе излязъл от апартамента. Влизането във форма сега бе мисия, нещо, което можеше да постигне дори затворена в този апартамент. Връщаше й донякъде чувството за контрол. А през тези объркани, страховити дни контролът бе нещо, от което се нуждаеше.

Върна се в хола, отпусна се на дивана и включи огромния телевизор с дистанционното. Сапунени сериали, местни новини, комедийни скечове. Бързо ги прехвърли. Бейзболен мач. Докато стоеше в този капан, най-сетне бе започнала да разбира бейзбола. Отначало беше успокояващ шум, само за фон. После бе започнала да разучава правилата. Но точно сега не бе в настроение за бейзбол. Нещо леко. Нещо сладникаво. Нереалното бе добре дошло, когато бе затворена в луксозна мансарда, охранявана от бивши войници на „Мосад“ с пистолети, и се страхуваше за живота си. Мелиса превключи на канала за светски новини. И дъхът й секна.

Уил бе там, на екрана срещу нея. Пристигаше на някакво светско събитие, стъпвайки върху червен килим, с черен костюм и вратовръзка. Погледът й се плъзна към ръката му. Превръзката бе скрита под ризата му много дискретно. В новинарските емисии не бяха съобщили нищо за нея и Уил, нищо за инцидента на летището в Ротердам. По някакъв начин той се бе погрижил да не се разчуе.

Изглеждаше елегантен и красив. Мелиса си представи силните му мускули, скрити под колосаната бяла риза и смокинга. Предпочиташе да го вижда по прашна тениска, под която се открояват гръдните мускули и бицепсите му. Един поглед бе достатъчен, за да събуди в сърцето й неудържим копнеж. Пое си дълбоко дъх, за да разсее пронизващата болка.

Но стана още по-мъчително. До него стоеше невероятно красива жена. Мелиса остана с поглед, втренчен в нея, поразена. В сравнение с нея тази жена бе като кукла: крехка и стройна, висока не повече от метър и шестдесет и пет. Имаше лъскави, катраненочерни коси, прихванати отзад с бляскава диамантена шнола. Шикозна рокля, обшита със златни пайети, ласкаво докосваше кожата й със златист загар. Краката й почти не се виждаха под дългата до земята пола. Стискаше златиста чантичка с тънка верижка и лъчезарно се усмихваше с внимателно изрисуваните си алени устни. Спокойно можеше да съперничи на повечето супермодели в своите среди. Мелиса отмести влажните си коси от пламналото си лице. Невъзможно бе да си представи това момиче с гири в ръце. Навярно поддържаше форма с балет или по няколко дължини в басейн. Не би се потила и пъшкала като нея и едва ли би си приготвила спагети за обяд.

— Ето ги и двамата щедри спонсори на градския благотворителен прием за борба със СПИН „Червена панделка“ — прочувствено заговори репортерката. Беше блондинка с ексцентрична прическа. — Милиардерът Уил Хайд, отдавна смятан за един от най-желаните ергени, и очарователната Оливия Уортън. Здравейте, чух, че днес сте съобщили страхотна новина, истина ли е?

Насочи микрофона напред. За миг на Мелиса й се стори, че видя гримаса на лицето на Уил, проблясък на негодувание, но може би просто така й се искаше. Оливия, поне, нямаше подобни задръжки. Приближи се към микрофона със сияйна усмивка и отмести поглед от репортерката към камерата. Сякаш гледаше през екрана право към Мелиса.