Луиз Бегшоу - Страст

Не се бяха виждали от няколко дни. Уил беше страстен мъж. Почти я плашеше. Поне сега нямаше да я боли и по-важно — той нямаше да разбере, че е напрегната.

„Добре, помисли си Оливия. Готова съм. Няма причина да бъдеш толкова нервна. Вече ти направи предложение. В ръцете ти е.“

Нямаше да му каже нищо, абсолютно нищо за посещението на Джак Сансън. Проклетият Джак. Голяма работа, че…

Мислено се върна назад към идването на Джак в къщата. Беше я обсипал с комплименти за тоалета и вкуса й. Очите му й се усмихваха одобрително. Беше много благодарна. Поласкана. Широко усмихнат, той безсрамно флиртуваше с нея. Когато си тръгна, с празни ръце, след като прегледа компютъра и бюрото на Уил, Оливия съжаляваше. Остана загледана след него…

Внезапно осъзна, че се е замечтала, и виновно прогони тези мисли. Разбира се, че не би искала да има връзка с Джак Сансън. Може би бе по-разумен от Уил. Не би я оставил сама за дни, без да й се обади, но какво от това? Той работеше за Уил. Имаше десет процента, Уил имаше деветдесет. Момиче като нея не би се задоволило с втория в…

— Хей!

Оливия издаде тих вик, подскочи. Завъртя се на пети и застана срещу вратата. Уил стоеше там по риза и панталон. Имаше някаква превръзка високо на дясната ръка. Изглеждаше уморен, много уморен.

— Господи! — промълви тя с писклив глас. — Изплаши ме!

— Извинявай, бебчо.

Бебчо. Думата бе голяма утеха за нея. Все още я желаеше. Все още я обичаше. Малката му екскурзия до Европа не бе проява на страх от обвързване.

Оливия се втурна към него, прегърна го и старателно гланцираните й устни се разтвориха за целувка, езикът й се плъзна към неговия…

— А… — Уил направи гримаса и се отдръпна. — Скъпа… не точно сега.

— Не сега?

Тя залитна и падна назад.

— Боли ме ръката. Простреляха ме. Нищо сериозно, ще се оправя — обгърна талията й с лявата си ръка. — Искам да изчакам ден-два.

— Аха — тя нацупи устни, за да прикрие облекчението си. Едва сега думите му достигнаха до съзнанието й. Широко отвори очи. — Почакай. Простреляли са те?

— Не се тревожи за това.

— Тревожа се. Може ли да видя?

Уил дръпна ръката си назад.

— Имай ми доверие, аз съм лекар — пошегува се Оливия и изпита облекчение, когато той се усмихна.

— Вече получих медицинска помощ. Дълга история, Ливи. Късно е. Ще ти разкажа на вечеря.

— Добре. Романтична вечеря, звучи чудесно — щом не бе пострадал, Оливия можеше да бъде веселото, бъбриво момиче, което той толкова харесваше. — Къде ще отидем — глезено попита тя. — На Двадесет и първа? В „Жан-Жорж“? „Маса“? Може би „Льо Бернадин“? Не съм ходила там от доста време. Чух, че в момента имали божествено прасковено суфле.

Лицето на Уил помръкна.

— Искаш да вечеряме навън?

— Не, ако ти не искаш — побърза да се поправи Оливия.

— Прекарах няколко тежки дни. Може би е по-добре да си останем у дома. Точно сега искам само да бъда с теб, Ливи.

Тя се разтопи, целуна го по бузата.

— О, разбира се, скъпи. Ще кажа на готвача да приготви нещо скромно. Какво ще кажеш за… — в момента не се сещаше за любимите му ястия. — Какво ще кажеш за хубава пържола, малко пържени картофки на тънки резени и салата? И бутилка „Марго“.

— Добре — Уил седна на леглото. — Още по-добре, защото ще стане бързо. Кажи му, че искам моята да бъде алангле.

— Разбира се. Ще я донесат след двадесет минути.

— Чудесно — Уил потърка очи. — Изглеждаш страхотно, Лив. Почакай да взема душ и да се преоблека. Бях в самолет почти цял ден. Ще ти разкажа всичко на вечеря, става ли?

Изгаряше от любопитство, но тръсна коси и съблазнително се усмихна. „Не спори, не разпитвай.“ Това бе нейното правило номер едно.

— Идеално, скъпи.

Свещите трептяха в малката трапезария, която Уил бе поръчал да построят на терасата с изглед към красивата градина с висока ограда. Едната стена бе изцяло от стъкло, а останалите с дъбова ламперия. Беше достатъчна за четирима и до нея се стигаше през спалнята. Официалната трапезария на долния етаж бе внушително помещение, използвано главно за благотворителните им приеми. Тук идваше Уил, когато искаше романтична вечеря, без да излиза от дома си.

Свещи от пчелен восък, свещници от масивно сребро, ирландски ленени салфетки и фин порцелан — всичко бе подредено безупречно. Оливия бе наредила на готвача да донесе вечерята на количка с малки затоплящи плочи и бе освободила персонала. Сама наля водата и виното и внимателно помогна на Уил да си сипе от храната, навеждайки се пред него така, че да може да огледа добре гърдите й.