Луиз Бегшоу - Страст

— Разбира се — отвърна Мелиса и се усмихна насила. Малкият й син куфар от Холандия бе зад него, в коридора, жалък, самотен. — Не бързай. Не очаквам да ми се обадиш скоро.

Той се приближи, сложи ръка на рамото й.

— Ще те държа в течение.

Очите му плъзнаха поглед по лицето й, сякаш щеше да каже нещо, да направи нещо. Но той се поколеба и извърна глава. После се завъртя на пети и излезе от апартамента. Най-сетне вратата се затвори и Мелиса остана съвсем сама.

Не помръдна от мястото си в продължение на няколко минути. Ако имаше сълзи, отказваха да бликнат. Беше сама, както бе искала. Върна се до входната врата за куфара. Влезе в главната спалня и започна да разопакова багажа. След това щеше да се изкъпе и да си легне. Важно бе да поспи, докато отмине действието на опиатите.

После, реши Мелиса, щеше да се качи на бягащата пътечка. Защото разкошната обстановка не можеше да я заблуди. Беше в охранявано жилище и не бе престанала да бяга.

Телефонът на Оливия Уортън звънна в спалнята. Така я стресна, че изпусна изящната стъклена чаша със зеленчуков сок на лъскавия кухненски под.

Щракна с пръсти на домашната помощница, която мина покрай нея.

— Бързо, почисти това.

— Si, senora.

Телефонът в спалнята. Беше Уил, така й се обаждаше. Само той имаше номера. О, господи! Идваше си у дома!

Сърцето й се разтуптя като на ученичка. Джак Сансън не бе намерил абсолютно нищо, никакъв начин да се свържат с него. Бе започнала да се страхува, че е мъртъв. А сега й се обаждаше.

Оливия хукна натам, въпреки тънките като игли токчета на обувките си „Кристиан Лубутен“. Можеше да бъде пъргава, когато пожелае. Отпусна стройното си гъвкаво тяло върху сатенената покривка на седефенобялото им легло и грабна слушалката.

— Ало? — почти извика тя.

— Ливи — каза той, — аз съм.

— Уил. Къде беше? Добре ли си?

— В Европа. Добре съм.

— Изпаднах в паника, Уил. Джак също е в паника. В „Проспект“ са полудели…

— Джак и „Проспект“ могат да почакат, за бога.

Оливия бързо се опомни. Не биваше да се държи, сякаш е безкрайно загрижена за съдбата на банката му.

— Къде си сега? Липсваш ми, Уил. Побърках се. Непрекъснато се питах…

— В Манхатън. Обаждам се от автомат. Идвам, трябва да стигна след десет минути. Ще ти кажа всичко, което мога — Уил въздъхна от другата страна на линията. — Дълга история, Ливи.

— Имам достатъчно време — ласкаво каза тя. — Побързай, скъпи.

Затвори, остави слушалката и се изправи в спалнята, обзета от нерешителност. Този тоалет не бе подходящ, малкият костюм „Шанел“, с който бе отишла на обяд с Емили Дразнър. С него изглеждаше като светска лъвица, не като секси мацка. Помощ! Имаше само десет минути. Оливия затръшна вратата на спалнята, втурна се в огромния гардероб и трескаво затършува по рафтовете. „Спокойно, каза си тя. Имаш страхотен вкус.“ Инстинктивно грабна малка лятна рокля „Емпайъруейстед“ на Армани, жълта, памучна, с бродерии на пеперуди. Беше измамно секси, защото дължината бе класическа, но прилепваше към гърдите й. Късо ефирно сако от кремаво жарсе, което подчертаваше тена й. Посегна към косите си, внимателно отстрани всички фиби с диаманти, изкусно поставени от личния й фризьор Джанфранко, и остави гарвановочерните си коси да се разпилеят свободно по раменете й, както Уил ги харесваше. Аромат? Обожаваше своя „Ермес“. Чорапи… да. Извади чифт нови „Уолфордс“, плъзна ги нагоре по стегнатите си, изваяни прасци и ги прикачи към бледожълт колан с жартиери и памучни бикини, почти консервативни, ако не бе тънката прашка отзад. Хрумна й гениалната идея да не слага високите си обувки. Вместо тях обу сладки бели сандали с равна подметка.

Направи пирует пред огледалото, което стигаше от пода до тавана. Идеално. Изглеждаше подобаващо за ролята на сексапилната съседка, неустоима и недостъпна. Уил Хайд не си падаше по откровената еротика. Бе чувала за много момичета, провалили връзките си с него с прекалената си настъпателност. Когато се издокарваше секси за Уил, тя винаги запазваше голяма доза загадъчност.

Бързо се наведе и вдигна от пода костюма си „Шанел“ и тънката лятна блуза и ги пъхна в коша за пране. Имаше тубичка лубрикиращ гел, скрита в шкафчето с обувките й. Оливия сложи съвсем малко. Уил беше доста надарен и понякога й причиняваше болка. В началото на връзката им не й бе нужен гел. Той беше силен, пламенен. Тогава отвръщаше, изживяваше наслада. Но постепенно, когато разбра кой е и какъв е и твърдо реши да се омъжи за него, парадоксално, стана по-трудно. Защото правеше всичко с ясната цел да го накара да й предложи брак. Представянето й в леглото бе част от важен тест. Трябваше да се старае, да полага усилия да му достави удоволствие и това я караше да се чувства нервна.