Луиз Бегшоу - Страст

— С какво?

— Съвсем безобидни опиати. Освен това самолетът беше изключително надежден, а войниците — от елитна част. Не можеха да позволят да узнаеш плана на полета и да видиш някои неща в самолета. Реших, че лек опиат е за предпочитане пред превръзка на очите. Освен това кацнахме във военна база.

Искаше й се да възрази, но опиатът все още действаше. Може би нямаше смисъл.

— А ръката ти?

— Момчетата ми сложиха инжекция и я пристегнаха. Зашиха ме, когато кацнахме. Добре е.

— Имаше толкова много кръв.

— Нищо страшно. Важното е, че мога да свивам всички пръсти, виждаш ли? — Уил сви юмрук. После смръщи вежди. — Мелиса, ти се върна за мен.

— Беше паднал на земята. Можеха да те убият.

— Свикнал съм да поемам рискове. Аз съм войник.

Мелиса тихо се засмя.

— Ти си банкер, Уил.

Той не обърна внимание.

— При тази бъркотия, в каквото и да сме се забъркали, трябва да бъдеш готова да ме слушаш. Искам те жива.

— Не можех да стоя там и да гледам как умираш.

Изражението му стана малко по-благосклонно.

— И какво можеше да сториш, за да спреш това? Имаше ли оръжие? Каска или бронежилетка, натъпкана в чантата ти?

Тя се изчерви.

— Майната ти, Уил Хайд.

— Беше мил жест.

Не каза нищо. Не биваше да дава воля на емоциите си в този миг. Смени темата.

— А сцената на летището? Какво ще стане сега?

— Ще се тревожим за това, когато му дойде времето. Съгласна ли си?

— Добре. Къде ме водиш сега?

— В охраняваното жилище, за което ти казах. Мелиса, искам да правиш точно каквото ти кажа ден-два. Никакви обаждания, входящи или изходящи. Ще ти оставя кодиран мобилен телефон за връзка само с мен. Не го използвай за друго.

— Добре.

Явно за него бе облекчение да обсъждат практически подробности и това я вбеси.

— Ще ти изпратя някои неща в апартамента. Дрехи и прочие. Вече е зареден с храна. Ще ти донеса и нещо прясно. Не поръчвай доставки и, за бога, не излизай за каквото и да било — тя кимна. — Виж, зная, че ти се струва като затвор, но няма да бъде задълго. Само няколко дни, докато разнищя тази история. Кой го прави, защо и как да те защитим — забеляза недоумението й, наведе се напред и издърпа чекмедже от долната част на седалката пред тях. Беше минибар, осветен от много малки лампички, с кристална гарафа с уиски, джин, шейкъри и бутилки минерална вода. — Искаш ли питие?

— Само вода.

Наля й газирана, сложи лед от кристална кофичка и резен пресен лайм. Мелиса отпи. Беше толкова приятно. Шумоизолираща преграда ги отделяше от шофьора.

— Благодаря — промълви тя.

— Апартаментът е мансарда. Ще имаш много светлина. Има книги, голям телевизор. Няма компютър. Извинявай, но с компютър могат да те засекат.

— Не е голям проблем — Мелиса се замисли за миг. — Има ли уреди за фитнес?

Уил повдигна вежди.

— Сериозно си се заела.

— Напълно. Не зная колко дълго ще трябва да бягам.

— Има напълно оборудвана фитнес зала и басейн в сутерена, но не искам да прекрачваш прага на апартамента — Уил извади телефона си и набра. — Лиън, обажда се Уил. Да. Добре, благодаря. Виж, можеш ли да изпратиш комплект гири и бягаща пътечка в апартамент В? И няколко DVD-та с аеробика. Пилатес. Оливия ги искаше. Да, сега. Благодаря. И се погрижи във фоайето да няма никого. Идвам след десет минути и искам да бъдем сами. Отпрати охраната. Ще ти кажа кога да ги повикаш отново — затвори. — Това са подходящите неща за теб. Препоръчвам пилатес за гъвкавост.

— Не съм чувала — каза Мелиса.

— Използваш силата на собственото си тяло. Можеш да тренираш, когато няма уреди наблизо.

Мелиса преглътна.

— Ще опитам всичко.

Уил остана мълчалив за миг.

— Дано не се наложи да бягаш цяла вечност.

Тя сви рамене.

— Отсега нататък, каквото и да стане, винаги ще бъда готова да бягам.

Очите му дълго се взираха в нейните и тя извърна глава. Това беше агония. Желаеше го. Разбира се, може би бе първична страст, естествена реакция на животозастрашаваща ситуация. Трябваше да се затвори в онзи апартамент, далеч от него. Да го остави да се завърне при годеницата си и големите пари. Нейната надежда бе програмата за защита на свидетели, знаеше го. Никога вече нямаше да види Уил. Той щеше да се ожени за приятелката си и да бъде щастлив. Трябваше да го забрави, бързо.

— Зная — каза той.

— Там няма достатъчно дълго помещение за тренировки по стрелба, нали? — опита се да се пошегува тя.

— Не че е невъзможно, но би породило доста коментари — той се усмихна. — Когато излезеш, ще те науча.