Луиз Бегшоу - Страст

— Изглеждаш по-добре — отбеляза тя, докато отрязваше малко парче от пържолата му.

Беше невероятно апетитна. Готвачът му използваше телешко филе „Кобе“, мариновано в бира, и никога не го печеше секунда повече, отколкото трябва. Уил лакомо нападна своята и хрупкавите пържени картофи, съвършено топли и сухи. Разбира се, Оливия никога не би докоснала подобна въглехидратна храна. За добрата външност бяха нужни усилия.

Уил завъртя виното в чашата си и се загледа в него. Оливия кокетно го бе наляла. Винаги се бе възхищавал на женствената й грация. Изглеждаше безупречно, като противоположност на уморената, естествена Мелиса. Косите на Ливи бяха издухани със сешоар, прелестни, гарвановочерни с шоколадови и карамелови оттенъци. Тоалетът й бе абсолютно съвършен, момичешки, но елегантен, и идеално подчертаваше гърдите й, без да е твърде очевидно. При Оливия Уортън нямаше нищо очевидно. Ноктите й бяха оформени и лакирани с френски лак, веждите закачливо извити. Беше сложила подходящи евтини обувки, малко нежнорозов руж, спирала на миглите, неутрални сенки на клепачите и гланц на устните.

Можеше да бъде оприличена на грижливо поддържана американска роза: свежа, прелестна и съвършена във всяка частица от тялото си. Ако някой от бизнес партньорите му влезеше в стаята сега, Уил би се почувствал горд, че Оливия е неговото момиче. Подозрително я огледа от главата до петите. Беше ненадмината по красота и изтънченост, но дали го обичаше заради самия него? Или заради парите му?

По малко от двете, заключи той без огорчение. Оливия Уортън беше красавица от добро семейство. Самата тя имаше поне два милиона. Нормално бе да се среща с богат мъж. Беше едно от най-привлекателните момичета в светските среди, преследвана от няколко желани ергени, когато бе решил да пофлиртува с нея. Но бе избрала него. Както и да е, Уил не се смяташе за наивен. Една жена не можеше да отмъкне парите на един мъж, освен ако бяха наследени. Сам бе натрупал тези пари, което доказваше значимостта му в днешната хормонална джунгла. Беше ловецът, способен да убие най-големия мамут. Не се сърдеше на жените, които намираха богатството му за привлекателно. Оливия беше като него, в известен смисъл. Преследваше най-ценния трофей на хоризонта.

Тя имаше чувство за хумор, беше мила и женствена.

Тогава какво го караше да се чувства така неловко?

„Трябва да се стегнеш, каза си Уил. Не се предавай на носталгия. Хареса ти да закриляш Мелиса, признай си. Хареса ти да се върнеш назад към онези дни, когато първата ти грижа беше хлябът за следващия ден, а не поредната сделка.“ Разбира се, част от това се бе предала и на момичето.

„Ето я Оливия. Тя е по-млада, по-стройна и по-добре поддържана от Мелиса Елмет. И те слуша, без да се противи, не се мръщи и не спори. Разбира новия ти свят, както Мелиса никога не би могла. Отзивчива е в леглото, макар и не така страстна, както в началото, и ще бъде идеалната домакиня… Стига си се бавил. Време е да купиш онзи пръстен.“

— Кажи ми как един мъж може да получи огнестрелна рана в ръката? — закачливо попита Оливия.

Даде й знак да седне и тя го направи и отпи малка глътка от хубавото вино. Оливия пиеше, за да му прави компания, но бе обсебена от мисълта да внимава. Никога не я бе виждал пияна или дори замаяна.

— Ето какво се случи — Уил си пое дъх. — Направи ми услуга и изслушай цялата история, без да задаваш въпроси, моля те. Мисля, че ще ме разбереш по-добре, когато чуеш всичко.

Тя кимна и се усмихна.

— Добре, скъпи.

Уил й разказа, спокойно, доколкото можеше, всичко, което не бе опасно да узнае. Само най-важното, но истината. За ранния си брак и как Мелиса го бе анулирала, за обучението си в армията и работата си за тайните служби. За случайната си среща със сър Ричард малко преди смъртта му и подозрението си за връзка с останалите убийства.

— Реших, че тя е в опасност. Не можех да я оставя да умре, заради онова, което някога означавахме едни за друг — видя леката гневна гримаса, която се появи на лицето на Оливия. Явно отчаяно искаше да каже нещо. — Какво има?

— Значи все още си я обичал… поне малко?

— Не — Уил бе доволен, че може да го заяви категорично. — Изобщо. Бях загрижен за нея, което е различно. Много различно. Била е сгодена за мъжа, когото са застреляли.

Оливия присви устни. Очевидно не смяташе, че един мъртъв професор, едва свързвал двата края, може да бъде конкуренция на красив и жив милиардер.

— Хубава ли е, Уил?

Отново можеше да каже истината.