Луиз Бегшоу - Страст

— А ти си попадал при подобни обстоятелства.

Това не беше въпрос.

— Много пъти — потвърди той.

— Как така после стана банкер?

— С много труд.

Замълча и Мелиса се запита какво ли е видял. Дали бе виждат хора да умират? Дали бе убивал? Осъзна, че отговорът на последния въпрос почти със сигурност е „да“.

— Дълго ли беше шпионин?

— „Шпионин“ не е точната дума. Събирах информация, изпълнявах мисии. Не всичките бяха свързани с вземане на микрофишове на КГБ от руските посолства.

— Какви мисии?

Колко ли отговорна, колко ли динамична бе тази работа? Сети се за своята, оценяването на есета на вироглави, недоизтрезнели или мързеливи студенти; за жилището, което бе обитавала като подаяние от колежа, за мъжа, с когото се бе срещала, без да го намира за поне малко привлекателен. Спокоен живот, сигурност. Сега всичко това й се струваше на светлинни години разстояние. Хапна още една лъжица яхния. Беше толкова вкусна. Кога за последен път бе изпитвала такъв глад? Въпреки че беше изплашена, объркана, изведнъж осъзна, че се чувства по-жива, отколкото от години.

Уил се усмихна.

— Не мога да ти кажа.

— Добре — тя смени темата: — Защо си я вършил тогава? Очевидно си много добър във… финансите. Защо не се захвана направо с това?

Той отпи глътка вода. Имаше две бутилки минерална вода и кана прясно изцеден портокалов сок, но никакво вино, никакъв алкохол. Разбра, без да се налага да пита, че алкохолът е нежелателен. Ако някой стрелец пръснеше прозореца или нещо подобно, Уил искаше реакциите им да бъдат бързи.

— Добър въпрос — очите му откъснаха поглед от нея. — Трябваше да се преборя с нещо.

— С какво? — почти прошепна тя.

— Отлично знаеш — кокалчетата му леко побеляха, когато стисна крачето на чашата, и Мелиса се отдръпна. — Не си играй с мен.

— За теб беше лесно — отбеляза тя с огорчение. — Нямаше родители, с които да се съобразяваш. Може би нямаш представа какво е да обичаш двама души едновременно. Майка ми умираше. Ти беше жесток.

Очите му засвяткаха.

— Аз ли бях жесток?

Тя побутна купата встрани и стана.

— Загубих апетит.

Сграбчи ръката й и пръстите му стиснаха китката й като клещи. Със съвсем леко движение я издърпа обратно до стола.

— Яж! — нареди той.

Очите на Мелиса се изпълниха със сълзи на ярост.

— Не съм дете.

— Не дойдох да те спасявам, зарязвайки бизнеса си, само за да гледам как се цупиш. Все още не сме в безопасност. Ще бъдем, когато те отведа в охранявано жилище в Ню Йорк. Рискът е малък, но го има. Ако отново те открият, трябва да бъдеш в най-добрата си физическа форма, разбираш ли ме?

Мелиса прехапа устни ядосано. По-лошо бе, защото знаеше, че е прав.

— Много добре.

— Не сме на романтична среща. Хапни малко фетучини, малко месо, изпий сока. Така ще получиш въглехидрати, протеини и витамини. С радост ще се оттегля в другия край на стаята, ако те смущавам.

— Не. Всичко е наред. Разбирам.

Тя грабна чиния с голяма купчина фетучини, сведе поглед и послушно започна да се храни. Погледът на Уил остана вперен в нея, но тя не му отвърна. След миг и той продължи със своето ястие. Мелиса си отряза пържола и си наля от златистия портокалов сок. „Машинално, просто машинално, каза си тя. Слушай го, когато е прав. Нахрани тялото си. Зареди се с енергия.“

Хапна още, достатъчно, за да засити глада си, но не толкова, че да й прилошее. Уил все още ядеше. Разбира се, неговото тяло бе доста по-едро. Бе преминал от пържола на пиле. Мелиса побутна стола си назад и отиде до скрина. Отново се отправи към банята с дрехи в ръце.

— Какво ще правиш? — полюбопитства Уил.

— Ще се преоблека — погледна го предизвикателно. — Щом е толкова напечено, не мога да стоя по пижама. Всеки момент може да се наложи да бягаме.

Уил кимна. Бе изпитала малкото удоволствие да го види стреснат. Затвори вратата на банята и бързо се преоблече с анцуг, чорапи и маратонки. Практично, удобно. Когато излезе, той се бе нахранил и стоеше до прозореца.

Искаше й се да заличи всичко смущаващо. Уил не биваше да мисли, че все още изпитва влечение към него. Нямаше да го допусне. Беше напрегнат момент и бе твърдо решена да не се подлага на повече унижения. Той имаше приятелка модел и живот, за който всеки би могъл само да мечтае, щеше да се върне към него. След като я отведе в безопасност, може би никога повече нямаше да се видят.

Вдъхна си кураж. Сега най-важното за нея бе да стигне в Ню Йорк. Да започне нов живот. Да се захване с нещо към което изпитва страст. Край на преподаването. Стига отдаденост на академията. Може би щеше да стане журналист, нещо подобно. Трябваше да се съсредоточи върху новия си живот, а не да се унижава пред Уил.