Луиз Бегшоу - Страст

Мисълта да спи с любовницата на Уил Хайд бе невероятно възбуждаща. Но Джак не беше глупав. Може би Хайд бе жив. Не виждаше бъдещето си в банката — или където и да било, ако Уил го хване да се увърта около Оливия. Този мъж бранеше територията си по особено старомоден начин. Джак се преструваше, че се шегува с мъжкарското му чувство за собственост, но тайно мразеше това. Защото го смущаваше.

Все пак… няколко мили думи за доктор Уортън със сигурност не бяха нередни.

Колата сви по Пето Авеню. Щеше да се порови в личните книжа на Уил Хайд, да се поразходи из мезонета с момичето му. Ако питаха Джак Сансън, Уил можеше да остане в неизвестност докогато пожелае.

Измъкнаха се от автобуса. Мелиса бе потна и уморена, усещаше мъчителен глад и изгаряща жажда. Стомахът й смущаващо бе закъркорил пред Уил. Адреналинът, който я бе крепил от сутринта, отслабваше, никой не се бе опитал да ги убие в автобуса. Искаше да вземе душ, да облече чисти дрехи.

Уил я задърпа настрана от слизащите пътници. Мелиса изчака, докато се отдалечиха достатъчно, преди да се осмели да заговори. Изглежда бяха в центъра на града. Ротердам бе бляскав, с модернистична архитектура, много стъкло и прецизно проектирани сгради, небостъргачи и натоварено движение.

Изглеждаше идеалното място човек да се загуби. Нямаше много туристи, повечето табели бяха на холандски.

— А сега накъде? — промърмори тя. — Предполагам, че ще отседнем в някой долнопробен частен хотел, където можеш да платиш в брой.

Той се засмя и Мелиса настръхна при мисълта за вживяването му в ролята на закрилник.

— Не. Мисля, че вече ти писна. Ще отидем в свестен хотел, където познавам няколко от управителите. Намира се точно до голям търговски център. Първо можем да се отбием там, да си избереш дрехи, каквито са ти нужни. После ще се регистрираме заедно.

Хотел! Почти бе замаяна от облекчение. Душ, дори вана. Румсървис. Усети слабост в корема от глад.

— Единична стая, само за мен?

Той поклати глава.

— Познавам управителите, защото няколко пъти съм водил разни хора там. Свикнали са да им плащам в брой и да се представям с фалшиво име. Ще делим стая.

— Какви хора — не се сдържа да попита тя. — Жени? — той кимна. — Проститутки? Високоплатени компаньонки? Модели?

— Знаеш, че тези неща не са синоними — сви рамене. — И двете, по различно време. Не одобряваш ли?

— Какво значение има? — сковано отвърна Мелиса. — Личният ти живот си е твоя работа.

— Така си и мислех — каза той с насмешка.

По дяволите! Беше ужасен. Тя приглади измачкания си пуловер.

— Персоналът ще клюкарства. Едва ли бих могла да мина за проститутка. Или за модел.

Уил се спря на крачка пред нея. Обърна се и бавно плъзна поглед по лицето й, по гърдите й и надолу по тялото й.

Мелиса затаи дъх, с разтуптяно сърце.

— Подценяваш се — каза той. После сякаш изведнъж се опомни и се обърна напред. — Тук. Търговски център „Плаза“.

Тя вдигна поглед. Беше огромна, внушителна сива сграда.

— Ще намериш всичко, от което се нуждаеш. Пътни принадлежности. Дрехи. Аптека. Можеш ли да пазаруваш бързо?

— Доста. Ненавиждам пазаруването — искрено сподели тя.

Уил повдигна вежди.

— Аз също. Приятелката ми го обожава. Може да прекара часове само в пробване на обувки.

— Аз съм бърза — трябваше да бъде, умираше от глад. — Искам по-скоро да отидем в хотела.

— Хайде тогава.

— Мога и сама — щеше да бъде облекчение да се раздели с него за малко. — Да се срещнем пред хотела.

Той се усмихна.

— Мислиш ли, че бих те изпуснал от очи днес?

— Но никой не ни следи.

— Не можем да бъдем сигурни.

Подкани я с жест и тя влезе след него през двойните врати на главния вход.

Озоваха се в нещо като хипермаркет. Мелиса вървеше напред, а той по петите й. Грабна няколко туники, два пуловера, по два чифта равни сандали и обувки. После намери дънки, тениски и две памучни пижами с фигурки на патета. Уил се засмя, но тя не му обърна внимание, беше твърде уморена, за да изпитва срам. Подаваше му дрехите и той ги премяташе върху ръката си. Етикетите бяха на холандски, но не я затрудниха. Бельото беше в дъното. Отново без капка срам, твърде изтощена, избра бикини и два сутиена, обикновени чорапогащници и черни чорапи. Накрая импулсивно грабна спортен екип: консервативен цял бански, спортен сутиен, анцуг и чифт маратонки „Найк“. Възможно бе наистина да й потрябват удобни обувки за тичане, мрачно си помисли Мелиса. Очевидно трябваше да бяга.