Луиз Бегшоу - Страст

— Ще ти дам имената утре — каза той и стана.

Малката хладнокръвна кучка го бе възбудила. Докато траеше тази задача, тя бе недостъпна. Но момичето с оскъдния бански лежеше вътре. Беше надарено с пищни форми, умело и покорно.

Уил Хайд се мислеше за господар на вселената, но не можеше да се сравнява с парите, до които Димитри имаше достъп. А банката му, е, лесно щеше да се погрижи за това.

Отдалечи се от Лола надолу по стълбите. Дано момичето вътре успееше да го задоволи. Не беше в настроение за още разочарования. Наемницата не се нуждаеше от ласкави думи за сбогуване. Беше се провалила и щеше да тръгне към летището веднага щом яхтата стигне до пристанището.

Бе попадал на други като нея. След подобна издънка се стараеха най-много. Такъв стремеж да се докажат, такъв хъс и ярост. Не би завидял на Уил Хайд сега. Разбира се, момичето оставаше мишена, но не основната. След като Хайд бъде отстранен, тя щеше да падне лесно.

Вратата на спалнята му бе отворена. Французойката сетеше на стол и четеше списание. Когато той влезе, тя долови блясъка в очите му и леко потръпна уплашена. Усмихна й се. Готова да му достави наслада, тя стана, без да каже дума, и прозрачният халат се свлече на пода. Запристъпва към нея, временно забравил за проблемите от деня.

— Не, вече ти казах — Оливия Уортън се опита да прикрие раздразнението си. — Уил не е тук, Джак. Съжалявам. Излезе за работа в четвъртък сутринта и оттогава не съм го виждала.

Не беше. Дори не й се бе обаждал. Нито съобщение на телефона, нито имейл. Може би изживяваше някаква криза, страх от обвързване? Обещава й масивен пръстен, а после изведнъж изчезва.

Упорството на Джак Сансън й се стори странно обнадеждаващо. Уил бе намислил нещо, иначе щеше да поддържа връзка с банката. Изчезването му нямаше нищо общо с нея. Не бе вложила толкова усилия в кампанията си да го впримчи, за да го види как панически бяга точно когато най-сетне е постигнала целта си. Не, нейният Уил не бе такъв. Той бе добър човек. Закрилник, много мъжествен. Никога не й изневеряваше. Забавляваха се заедно. Не беше от типа мъже, които биха подвели едно момиче по подобен начин.

Уил беше стабилен. Оливия не преставаше да си го повтаря. Но сега бе озадачена: никога не би загърбил банката. Смътно си спомняше, че подготвя голяма финансова сделка.

Къде бе отишъл?

Наглият господин Сансън звънеше по два пъти на ден.

— Ако нещо се промени, незабавно ще ви съобщя — увери го тя. Успя да запази спокоен и учтив тон. Всичко бе постоянен кастинг за ролята на госпожа Хайд, от която се очакваше да бъде любезна домакиня и да не се сопва на подчинените на Уил.

— Добре — каза Сансън с примирение. — Просто в банката стават някои неща и Уил трябва да вземе важни решения. Съвсем скоро.

— Сигурна съм, че Уил знае как да ръководи бизнеса си. Аз съм заета с дерматологичната си клиника.

Доктор Уортън трябваше да бъде в кабинета си на Пето Авеню след два часа. С нетърпение очакваше деня, в който щеше да зареже тази работа. Съпругата на Уил трябваше да се занимава с благотворителност. Всичко друго би било абсурдно.

— Нали не мислиш, че му се е случило нещо?

Тя се усмихна. Уил беше най-силният, най-якият мъжкар, когото бе срещала. Ако някой се опита да го нападне на улицата, здравата би си изпатил. А едва ли щеше да го прегази автобус.

— Не. Мисля, че трябва да изчакаме. Минали са само два дни. Ако не получим вест от него през следващите четиридесет и осем часа, можем да подадем сигнал в отдела за безследно изчезнали — каза тя с неохота. Уил нямаше да й бъде благодарен, ако всее паника. Инстинктивно знаеше, че би искал годеницата му да запазва хладнокръвие в критични ситуации.

— Може би така е най-добре — Сансън въздъхна. — Няма да те лъжа, Оливия, бордът сериозно се тревожи. Отпуснали сме големи суми, изискващи обезпечение. Положението с кредитите е ужасно. Ако не намалим рисковите си експозиции, е възможно да имаме неприятности. Много по-скоро, отколкото можеш да си представиш.

Тя потръпна. Всяка светска дама в Ню Йорк познаваше играч, стигнал до разорение, стъпка по стъпка. Това бе сполетяло банка „Леман Брадърс“, едно от най-старите и утвърдени имена на Уолстрийт. Един ден директорите й бяха хапвали риба балон, специално приготвена от майстори готвачи в „Нобу“, поливана с „Кристал“, а на следващия бе рухнала и се разпродаваше на парче за центове на долар. Богатствата бяха изградени върху пясък. Дори богатството на Уил.