Луиз Бегшоу - Страст

— Какво ще правиш?

— Ще те защитя — каза той.

Тръпки на страст пробягнаха по кожата й. Не им обърна внимание.

— И как ще го направиш?

— Ще те отведа в Ню Йорк. Шегата настрана, ще те настаня в охранявано жилище. Имам солидна мрежа от връзки. Ще открием кой плаща на тези наемници да те издирят и защо. После ще сложа край. Ти не знаеш нищо; ще демонстрираме това публично и ясно и ще им дадем да разберат, че няма лесно да те очистят, а и не е необходимо — сложи ръка на рамото й. — Няма да те лъжа, Мелиса, може да не е достатъчно. Понякога играчите убиват свидетел, защото провалът показва слабост, така че няма да се откажат скоро.

Тя потръпна.

— Не искам да умра, Уил.

— Ако разбера, че се разиграва някаква вендета, отново мога да помогна. Ще бъде мъчително, но ще се погрижа за безопасността ти.

Мелиса извърна глава към него. Автобусът излизаше от Брюксел през грозните предградия към магистралата.

— И сега е доста мъчително — каза тя. — Не можем ли да съобщим на полицията? — Уил се усмихна подигравателно. — Какво толкова смешно има? — попита тя, изненадана от раздразнението му.

— Съжалявам. Полицията… Добре. Слушай, тези хора са професионални убийци. Аматьори не биха очистили щатски сенатор и бодигардовете й от тайните служби. Полицията не е могла да ги спре, а и да подадеш сигнал в полицията е като да обявиш нещо на първа страница на „Ню Йорк Таймс“.

— Твърдиш, че има корупция?

— Не е нужно да са корумпирани. Полицейската информация се съхранява на много места, в компютри, които са лесни за проникване. Ако си шпионин с връзки, без проблем можеш да се внедриш в някой от полицейските щабове по света. Дори не са нужни кой знае какви връзки, достатъчен е един наивен приятел в силите на реда. Ако случаят е криминален, обръщаш се към полицията. Ако те преследват наемни убийци към друг вид професионалист.

— Значи щатските тайни служби?

— Убит е сенатор. Вече са тръгнали по следите. Но досега не са се добрали до нищо.

— Откъде знаеш?

Уил само я погледна. Мелиса се почувства глупаво. Опита се да потисне внезапно пробудилото се желание. Беше толкова добър в това. Убедена бе, че е бил ценен кадър на МИ-6.

Трябваше да мисли как ще осигури безопасността й, а не колко е мъжествен. „Опомни се момиче“, каза си тя.

— Добре тогава. Никаква полиция. Какво можеш да направиш, Уил? Как ще ми помогнеш, ако се окаже вендета?

Той се замисли за секунда.

— Ще платя на професионалисти да инсценират смъртта ти и ще те включа във федералната програма за защита на свидетели. Нова самоличност, нов живот. Може би пластични операции. Много са добри, пазят хора от мафията години наред.

Тя ококори очи.

— Защита на свидетели? Нов живот на банкова чиновничка в малък град, нещо такова?

— В краен случай — Уил плъзна поглед по лицето й. — Това означава пълно скъсване с предишния живот. Никакви приятели, никакви връзки, дори с роднини.

— Нямам роднини.

Приятелите от университета нямаше да й липсват. Единствено… е, Фрейзър бе мъртъв. А Уил беше тук, с нея.

— И двамата с теб никога вече няма да се видим.

— Всъщност и без това не очаквах да те видя отново.

Хладно й се усмихна.

— Тогава няма да бъде болка за умиране. Мога да се погрижа да започнеш прилична работа някъде, с прилична заплата. Около сто хиляди на година, в щатски долари. При повече в малкия град биха тръгнали слухове.

— Благодаря — промълви тя.

— Може да не се наложи. Първо да стигнем до Ню Йорк.

Автобусът бе излязъл на главния път и тя видя табели за Ротердам на три езика; магистралата беше права и монотонна, а пейзажът наоколо — равен и зелен. Започна да й липсва красивото й жилище в Пекуотър, чашата шери.

— Какво ще каже годеницата ти, когато се появиш с мен?

Той се усмихна.

— „Приятно ми е“, предполагам. Разумна жена е. Няма да има нищо против.

„Разбира се“, помисли си Мелиса.

— Ще се радвам да се запозная с нея — излъга тя. — Отново благодаря, че ми помагаш.

— Няма проблем. Ще стигнем в Ротердам преди два, ще хапнем и после можеш да си купиш някакви дрехи.

Уил замълча и Мелиса опря глава на облегалката, отново затвори очи. Но този път не беше толкова лесно да заспи.

— Не разбирам — каза Димитри отново, въпреки че всъщност всичко му бе ясно. — Говори се, че си една от най-добрите в света. Получи пет милиона долара за задачата.

Седяха заедно на палубата на тридесетметровата му яхта, един от по-малките, по-дискретни плавателни съдове в частния флот. Около тях кристалните води на Дубайския канал ласкаво галеха светлобежовите дъски на корпуса. Отвъд канала гореща мараня премрежваше изгледа към стария град Дубай; ниски жилищни блокове, някоя и друга къща сред пустинята, небостъргачи, издигащи се в далечината.