Луиз Бегшоу - Страст

Страната се опияняваше от притока на свежи пари, голяма част от тях от Запада. В баровете и ресторантите беше толкова обичайно да се чуе английска реч, колкото арабска. Винаги бе пълно с богаташи, които плаваха с яхти край кулите Ал Сееф. Никой не обръщаше особено внимание на клиента й тук.

— Аз разбирам — отвърна Лола.

— Казаха ми, че е глупаво да те наемам — Димитри смръщи устни. — Оказа се най-обикновена фуста.

Агентът му впери поглед в него.

— И други си мислеха същото. Всичките са мъртви.

— Не и онази стара мома от Оксфорд.

Лола отегчено отмести косата от очите си и за миг Димитри я оцени като жена. Определено бе красавица, но покварена, студена. Затова бе толкова добра в убийствата. Безчувствен психопат с ум като бръснач, тя влагаше цялата си енергия в преследването. Носеха се легенди, че първата й жертва е бил извратен учител. Освен това трупаше пари и никой в бизнеса не знаеше къде ги държи.

В досието й нямаше нито един провал. Досега.

Беше права, умееше да се възползва от факта, че професията наемен убиец е необичайна за жена. Наричаха я Лола, макар и да бе сигурен, че това не е истинското й име. Имаше крехко телосложение и затова малко мишени виждаха в нея заплаха. Владееше бойните изкуства до съвършенство и веднъж бе убила двама мъже с по около четиридесет килограма по-тежки от нея, като бе счупила носовете им с голи ръце и ги бе натикала в черепите им. Беше дребничка, но със закалени мускули. Въпреки това при ръкопашна схватка би могъл да я повали и накара да се гърчи на земята за тридесет секунди, помисли си той.

Затова тя избягваше да се бие. Използваше корда, изненада и куршуми. Нямаше по-добра жена стрелец от нея. Приближаваше се към жертвата и използваше спринцовка. Беше експерт по токсични вещества.

Но не бе успяла да очисти дъщерята, дори с помощта на съучастник, който се бе погрижил да не бъде засечена от охранителните камери в болницата. Вярно, просто му бе хрумнало да отстрани и дъщерята, за всеки случай; може би тя не знаеше нищо. Но не се бе издигнал в света, разчитайки на предположения. Мелиса Елмет беше недовършена работа.

Ключовите играчи бяха мъртви. Тайната на Ричард Елмет почти със сигурност щеше да бъде запазена. Но оставаше онази незаличена следа, която той се боеше панически, че ще доведе до разкриването на всичко.

Погледна привлекателната жена пред себе си с презрение. Беше безмилостен. Ако не успееше да извърши убийството до месец, щеше да нареди да я елиминират. Но ако е възможно, каза си той, докато оглеждаше заоблените й гърди и тънката талия на атлетичното й тяло, първо щеше да я довлече отново тук и да я изнасили. Имаше ненаситен сексуален апетит, а никога не бе срещал такава жена. Щеше да изпита огромно удоволствие. Нямаше да я остави да умре с мисълта, че е равна на мъжете.

— Жената има помощник.

Той знаеше това. Ако съдеше по сериозния й тон, нямаше да бъде приятно да изслуша подробностите.

— Давай. Кажи ми.

— Американски банкер на име Уилям Хайд.

Той се надигна в шезлонга. На стъпалата за спалнята стоеше един от моделите, поканени на яхтата — които всъщност бяха проститутки — и му се усмихна. Беше французойка, с лъскави кестеняви коси, бели зъби и тъмнозлатист загар. Бе излязла само по долнище на бански, което представляваше тънка копринена прашка, и къс прозрачен халат. Разтвори предниците на халата, за да му покаже, че е без горнище, и му намигна.

Отпрати я с жест. Тя се нацупи и се върна обратно вътре да си намери занимание. По-късно щеше да има време за женска компания, ако е в настроение.

— Уилям Хайд. От банка „Вирджиниън Проспект“?

Отегченото изражение на Лола мигновено изчезна.

— Да.

— Сигурно знаеш, че е един от най-уважаваните банкери на Уолстрийт?

— Аз убивам. Не съм шпионка. Той не е моя мишена.

Димитри стовари юмрук върху старинната мароканска маса.

— Тъпа кучка! Хайд има пари, много пари. И източници. И е известен. Ще подариш цялата история на пресата. Как така един бизнесмен успя да те изиграе?

Лола буквално се изчерви.

— Хайд не е обикновен костюмар. Бил е шпионин за британците. При това добър.

— Шегуваш се.

— Обадих се тук-там, когато разбрах, че е отседнала в хотел. Телефонът му не може да бъде проследен, но открих, че е звънял от Ню Йорк, след като е издирил номера й.

— Защо банкер милиардер да се обажда на една никаквица от английски университет?

Лола въздъхна.

— Били са женени за кратко като млади. Тя е поискала анулиране. Той е постъпил в армията, после в МИ-6. Доколкото зная, свързал се е с нея скоро след стрелбата в Оксфорд.