Луиз Бегшоу - Страст

— Здравей.

— Здравей — каза той. — Партито беше страхотно, нали?

Тя се засмя — плътен, заразителен смях.

— Не си ли падаш по тези неща?

— Обичам хубавите приеми, но сякаш се сливат в един. Толкова си приличат — засмя се Оливия. — Май сенатор Джоспин ти е хвърлила око, скъпи.

Пълна глупост. Толкова бе забавна. Да, точно сега бе моментът.

— Оливия — Уил се почувства малко глупаво; не го бе планирал преди тази вечер. — Нямам пръстен. Но ще ти купя страхотен, най-хубавия.

— Ще…?

Тя извърна глава към него и големите й сини очи заблестяха от радост и надежда. Събра ръцете си в шепа като дете.

— Ще се омъжиш ли за мен, скъпа?

Последва радостен вик.

— Да! Разбира се! Да!

Уил я целуна, обви ръце около нея, бавно плъзна презрамките на роклята по раменете й, потърквайки с палци гладката й кожа, и тялото й се притисна към неговото, изгарящо от страст.

Когато Уил се събуди в шест, Оливия все още спеше. Всичко бе наред, той не се нуждаеше от много почивка. Остави я в леглото и влезе в душ-кабината. Беше изсечена от монолитен блок черен базалт и гравирана отвътре със звездите и луната от злато. Проектирането на душ-кабини бе едно от нещата, в които американците бяха най-добри.

Камериерът бе сложил дрехите му за деня още от предишната вечер. Уил се обръсна и облече за по-малко от пет минути. Мразеше да губи време, особено когато имаше важни сделки за сключване. Тази сутрин влезе в кухнята, където домашната помощница бе сервирала закуска: каничка ямайско кафе „Блу Маунтин“, геврек и пушена сьомга. Нахрани се бързо, наслаждавайки се на аромата на кафето, който изпълваше стаята. Нямаше много време днес, както всеки друг ден. Пред него бяха сложени „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“, както и „Таймс“ и „Телеграф“ от Лондон, пристигнали с първия сутрешен полет. Двадесетте минути по време на закуска му бяха достатъчни, за да ги прегледа и да прочете по-подробно това, което го интересува. Безинтересни заглавия; леко свиване на цената на петрола, наводнения в Котсуолдс, синът на президента арестуван за шофиране в нетрезво състояние.

Уил остави вестниците и разгърна „Джърнъл“. Все още си струваше да се чете, дори в дните на интернет. Извади телефона си и провери уговорките си за деня. С японските банкери от „Номура“ в дванадесет; с няколко души от „Кей Кей Ар“ в десет; с ръководството на компания, набелязана за присъединяване, в осем и половина…

Във всяка минута от деня имаше ангажимент. Нахвърли бележка: по-кратка среща с брокерите следобед. Трябваше му половин час, за да отскочи до „Тифани“ и да купи пръстен за Оливия. Американците обичаха големи диаманти; британците използваха камъни с различен цвят. Щеше да избере идеалния: цветен диамант. Реши, че съвършен златист диамант — бляскав, с овална форма, четири-пет карата, фино шлифован, ще бъде най-подходящ. Може би нямаше да имат такъв в наличност, но за него щяха да намерят. Златен камък за неговото златно момиче.

Погледът му се спря на заглавие в английския „Телеграф“, който лежеше нехайно хвърлен, отворен на една от вътрешните страници.

Оксфордски академик? Много необичайно. Англичаните дори не позволяваха носене на оръжие. Повдигна вестника, прегледа статията и застина.

„Годеницата на Фрейзър Макинтош — университетският преподавател Мелиса Елмет, присъствала при убийството, е напуснала местната болница в понеделник, без да съобщи. Източници от полицията казват, че госпожица Елмет остава важен свидетел, и я умоляват да се яви за разпит.“

Шофьорът му, който чакаше в гаража, и срещата в седем с хората от „Беър Стърнс“ изведнъж останаха на заден план.

Мелиса Елмет бе станала свидетел на убийство. Беше избягала от болницата.

Жертвата бе годеникът й.

Той сложи вестника върху гранитния плот. Студените думи, отпечатани с черно мастило, не означаваха нищо за Уил.

Решително взе „Ню Йорк Таймс“, за да види дали се споменава за случая. Показалецът му бързо се плъзна по страниците — нито дума за мистериозното убийство в Англия.

Но нещо на трета страница привлече вниманието му. Главната библиотекарка на Нюйоркската обществена библиотека бе убита. Грабеж, казваха. Завлечена в подземен гараж от някакъв хулиган, намушкана няколко пъти, чантата й била открадната…

Мойра Дънууди. Познаваше това име. А тя бе познавала…

Уил Хайд почувства ужасно свиване в стомаха.