Луиз Бегшоу - Страст

— Мамка му! О, извинете.

— Нищо — каза Мойра. — Не…

Затаи дъх, изненадана, после ужасена. Лола бе забила иглата в тялото й и цианидът навлизаше в кръвта й.

— Не мога… — запелтечи тя.

„Да дишаш. Разбира се, с цианид в организма.“

Леко затрепери и Лола я хвана, когато се олюля. Стояха до входа на подземен гараж и на стената бяха монтирани камери. Лола завлече гърчещото се тяло на Мойра Дънууди в гаража, до стената. Извади нож и я прободе няколко пъти в гърба, в корема, в сърцето, заставайки отстрани, за да не се опръска с кръв, и грабна чантата й. Мойра не усети ножа, беше мъртва от десет секунди. Но кръвта бликаше и патологът нямаше да разбере. Мойра Дънууди, поредната жертва на нападение с цел грабеж по улиците на Манхатън.

Лола се отдалечи със спокойствието на професионалист. Една пряка на юг, после на запад към „Хеле Китчън“, не в посоката, в която би тръгнал един наемен убиец. На Десето Авеню имаше гостилница и се отби да хапне омлет. Щяха да претърсят улиците, но нямаше да я открият. След като ченгетата се откажат и се отдалечат към метрото, щеше да хване такси до Бруклин, а после влак до летището и да се помотае там няколко часа. Големият трофей сенаторът, щеше да намери смъртта си тази вечер. Най-сетне тя щеше да заслужи парите си.

Лола почувства тръпка в корема. Беше голяма поръчка. Жените в нейния бизнес бяха малко. Твърде често им липсваше нужната смелост и хладнокръвие. Радваше се на репутацията си и с това щеше да я затвърди.

Беше се подлагала на психоанализа и знаеше, че не е способна да изпитва съчувствие. Не бе изненадващо, предвид онова, което бе преживяла в детството си. Онова, което й бе причинила майка й. Не се безпокоеше заради психологическия си профил. Благодарение на него бе станала толкова добра. Нахрани се хубаво и мислено отрепетира сценария за вечерта. Клиентът бе платил щедро и считаше работата за свършена. Ако не, нямаше да я остави жива. Чисто, неразкриваемо убийство означаваше нещо повече от пари за агент като Лола. Мистерията около нея караше клиентите да изпитват страхопочитание, което бе изключително важно. Защото престанеха ли да се страхуват от нея, щяха да започнат да я преследват.

Лола имаше цел и план. Двадесет милиона, в щатска валута. Знаеше къде да ги скрие и когато изчезне, щеше да бъде за цял живот.

Мойра Дънууди бе струвала на клиента сто хиляди. Но Елън Джоспин струваше два милиона.

Да. Днес беше голям ден.

Градината на покрива бе любимата част на Уил от луксозната му мансарда. Притежаваше внушителна къща с шест спални на три етажа плюс това райско кътче високо в небето. Беше го проектирал един от най-прочутите дизайнери на хотели в света, находчиво използвайки вътрешните стени като прегради срещу вятър, планински цветя и фонтани. Обичаше усещането за открито небе, обичаше да диша въздуха, който на тази височина бе достатъчно свеж. Уличното движение долу пълзеше, стъклата на колите проблясваха като ситни диаманти. Тук цареше пълно спокойствие.

В средата на градината бе сложил, на колосална цена, голям басейн, ограден със стена от прозрачно стъкло. Уилям плуваше по петдесет дължини, сутрин и вечер. Беше чукал стотици жени там; понякога се носеше по повърхността на надуваем дюшек и гледаше звездите. Никой не можеше да го безпокои; никакви телефони, никакви журналисти от клюкарски вестници, никакви раболепни подмазвачи.

Оливия го чакаше вътре. Обичаше да плува пред него гола. Имаше красиво тяло, стройно, със стегнати гърди, силиконови, но той нямаше нищо против. Беше имал приятелки с по-пищни форми, но и Оливия си я биваше. Тя знаеше как да разпалва страстта му. Имаше приятен контраст между светската дама и сексапилната хубавица; беше недостижима за повечето мъже, но не и за него, разбира се. Други се бяха опитвали да приложат същия трик, но Оливия Уортън бе специална; забавна, мила и дипломиран лекар.

Звездите бяха ярки; беше безоблачна нощ. Той потръпна. Оливия бе зашеметяваща с тази рокля. Седеше на ръба на басейна му, босите й крака се поклащаха в топлата вода, и зад нея грееха всички светлини на бетонните кули на града. Бе оставила обувките си с висок ток върху плочките. Нехайният жест събуди неговото умиление.

Уил отвори стъклените врати и влезе. Оливия се усмихна. Беше невероятно красива, много от моделите, с които бе излизал, не можеха да й съперничат. Заобиколи басейна и отиде при нея. Водата бе осветена и сенките танцуваха наоколо. Харесваха му шарките, които образуваха по стените. Обстановката бе отпускаща, позната и вдъхваща сигурност, като това момиче, с което се познаваха от доста време и никога не го бе ядосвало.