Луиз Бегшоу - Страст

— Зарязваш ли ме? — попита той, повишавайки тон.

— Не — каза Мелиса. Замълча. — Всъщност… Фрейзър, преживяхме чудесни моменти заедно, ти и аз, и наистина си ми много скъп, но…

— Не мога да повярвам. Ти ме зарязваш — Фрейзър залитна назад. — Скъсваш с мен. Разваляш годежа — каза той съвсем ясно.

— Просто бракът не е това, което искам точно сега — промълви Мелиса с умоляващ тон. — Прибързахме.

Фрейзър прехапа устни като човек, който е бил подложен на публично унижение.

— Можеше да ми го кажеш по всяко време. Похарчих хиляди за сватбата. Обадих се на всичките си приятели, на всичките си роднини. Какво да им кажа сега?

— Кажи, че просто съм размислила… или че заедно сме се отказали — Мелиса се чувстваше безпомощна. Изглеждаше толкова ядосан, толкова наранен. — Аз ще пиша на всички, ако ми дадеш списъка. Никой няма да те упрекне.

— Върни ми пръстена на баба — Фрейзър протегна трепереща ръка. — Имаше страхотен късмет, че ти предложих, Мелиса. Трябваше да зная какво да очаквам от жена като теб…

Тя извади кутийката с пръстена от джоба си и му я подаде. В ресторанта дори не бе забелязал, че не го носи.

— Жена като мен?

— Е, вече си го направила веднъж, нали? Изоставила си и друг мъж?

Мелиса залитна назад като поразена от гръм. Никой не бе споменавал за Уил пред нея, откакто баща й бе заминал.

Той се засмя ехидно.

— Изненадана ли си? Хората говорят, както знаеш. Предложих ти втори шанс, а ти го захвърли в лицето ми. Не мисля, че много мъже биха се излъгали да опитат късмета си за трети път.

Мелиса се загърна с жилетката.

— Съжалявам, че се чувстваш така — той понечи да си проправи път сред хората. Може би бе пил повече, отколкото бе предполагала. — Фрейзър, какво ще кажеш да те изпратя до дома, да сложа кафе? Можем да поговорим отново утре.

Фрейзър поклати глава.

— Няма нищо за обсъждане. Мога да се прибера сам, благодаря, скъпа…

Завъртя се, за да се размине с тичащ младеж с айпод, който сякаш не усещаше хората наоколо, и загуби равновесие. Мелиса скочи напред, изплашена, че е навехнал глезена си. Протегна ръце към раменете на Фрейзър.

В този миг куршум пръсна черепа му.

Минувачите залегнаха на тротоара или се разбягаха с писъци във всички посоки. Мелиса застина, зяпнала от ужас. Над челото на Фрейзър зееше огромна рана. Виждаше се сиво мозъчно вещество. Раната кървеше, порой от яркочервена кръв се стичаше по ръцете й. Очите на годеника й все още бяха отворени, но изцъклени и безжизнени. Тялото му се олюля и се свлече на земята.

Движение я извади от вцепенението. Чу друг изстрел в далечината, но коленете й се подкосиха, приведе се над тялото на Фрейзър и повърна. Около нея звучаха истерични викове. Отекна трясък от катастрофа на пътя. Мелиса политна напред, потърси с пръсти земята, само за опора. Виеше й се свят. Фрейзър бе мъртъв. Почувства как силни ръце, мъжки ръце я сграбчиха през кръста, завъртяха я.

— Жива е — каза някой и в следващия миг тя припадна.

В болница „Радклиф“ не достигаха легла. Ясно бе, че старшата сестра иска час по-скоро да се отърве от нея. Това бе добре дошло за Мелиса. Трябваше да се измъкне оттук. Но идваха полицаи и лекарите настояваха да изчака. Дрехите и обувките й бяха отнесени като веществени доказателства и от колежа изпратиха един студент да й донесе други от апартамента й: дънки и памучен пуловер, кецове и дори чисто бельо. Униженията нямаха край.

Полицаите заставаха до леглото й и задаваха въпроси, отново и отново, докато й се догади и се наложи да посегне към сивата найлонова торбичка на нощното шкафче. Какво е правила с Фрейзър Макинтош? Откога са били сгодени. Защо е скъсала с него? Дали е имал врагове? А тя? Дали е негова наследница? Дали е имал застраховка „Живот“? Дали тя е бенефициентът?

Мелиса най-сетне ги убеди, че е била просто невинен наблюдател. Предостави им пълна информация за контакт с родителите му. Те щяха да се погрижат за всичко. Когато полицаите си тръгнаха, беше крайно изтощена, нямаше сили за каквото и да било, дори да скърби. Казаха й, че няма други простреляни. Приличало повече на предумишлено убийство, отколкото на случайно нападение от полудял стрелец. Мелиса беше безпомощна; не можеше да се сети за нито един човек, който би поискал да навреди на Фрейзър.

Предложиха й помощ от психолог, но Мелиса отказа. Беше шокирана и наскърбена, но някакъв непознат нямаше да помогне. Сестрите се разшетаха около нея веднага щом детективите си отидоха, сякаш бе звездата на деня. Инцидентът бе отразен във всички новинарски емисии и санитарките започнаха да се държат по-мило. Бе станала почти известна.