Луиз Бегшоу - Страст

Раздялата донесе прозрения. Гостуваха си понякога, Мелиса летеше до Рим или Венеция и баща й я прегръщаше, измъкваше се от лабораторията си и отиваха заедно на ресторант, на църква. Но винаги беше неловко. Рядко оставаше при него по-дълго от един уикенд. Майка й бе спойката помежду им. Сега, след като си бе отишла, липсата на интерес от страна на баща й беше очевидна. Той постъпваше както трябва, обади се на рождения й ден и си дойде за Коледа. Но се чувстваха по-добре далеч един от друг. Когато месеците станаха години, общуването им от разстояние изглеждаше по-уместно.

Когато до нея достигна новината, че баща й е загинал при инцидент с моторница край Венеция, Мелиса скърби, но за кратко. Отлетя да вземе ковчега и уреди погребването му до майка й. На поклонението колегите му казаха добри думи за него, които биха го поласкали. Тя не се чувстваше по-самотна, отколкото докато бе жив.

Мелиса беше единствената му наследница, но почти нямаше какво да наследи. Сър Ричард имаше големи дългове, за които бе крил, и след продажбата на къщата останаха едва петдесет хиляди. След облагане с данък, доста по-малко. За известно време имаше какво да добави към заплатата си, но досега парите почти се бяха стопили.

Затова ли се бе хванала с Фрейзър? Като за спасителна сламка?

Беше благодарна, когато Фрейзър най-сетне събра кураж да я покани на среща. Все пак някой проявяваше интерес към нея. Уважаван, добър човек. Фрейзър щеше да я избави от положението на стара мома. Това бе нещо… хубаво?

Фрейзър бе добър човек. Но не беше за нея.

Шерито опари гърлото й. Мелиса огледа разкошните стаи и изпита чувството, че се задушава в тях. Бяха собственост на колежа. Тя се нуждаеше от промяна в живота си. Достатъчно дълго бе живяла в Оксфорд. Сърцето й отдавна бе разбито, но все още биеше, независимо дали й харесваше или не. Време бе да скъса тактично с Фрейзър и да започне да живее.

Спокоен край. После ново начало — някъде другаде.

Застана пред огледалото. Бе избрала тоалет, които Фрейзър харесваше: плътна тъмносиня рокля от вълнен плат със седефени копчета и малка бяла жилетка, чанта в тон с тях и равни обувки, за да може бързо да си тръгне, когато всичко приключи. Изведнъж дрехите й се сториха твърде демоде и консервативни. Тялото й бе стройно, но не така стегнато, както някога. Искаше да промени това, да промени всичко. Да си купи евтини кецове и да започне да тича.

Мелиса свали чантата си от закачалката на вратата, заключи и тръгна. Беше нервна, но изпитваше облекчение. Поне бе взела решение.

Фрейзър сложи още една лъжичка кафява захар в еспресото си. Сигурно бе станало като сироп, помисли си тя. Беше невероятен любител на сладките неща, а не качваше нито грам. Не би могла да каже същото за себе си.

Свещта догаряше в стъклената чашка на масата пред тях. Мелиса търпеливо бе изслушала безконечния разказ за ходенето му до битпазара в Уитни почти по време на цялата вечеря само кимайки с глава. Искаше да повдигне въпроса, но нямаше дори миг мълчание. Масите в ресторанта бяха твърде близо една до друга и сервитьорите слухтяха.

— Да поискаме сметката — предложи тя.

— Искам още едно кафе. Този път ирландско.

Фрейзър леко бе зачервил бузи след три чаши вино, а не носеше на пиене.

Мелиса съзря възможност.

— Да повървим до твоята къща. Можем да се отбием по пътя и да купим хубаво уиски. Много по-евтино. Насаме.

— Мм — каза той и очите му изведнъж се проясниха. Не бяха правили секс почти от месец.

— Добре, скъпа.

Над Магдалин Бридж се бе спуснал здрач. Беше пълно със студенти, градски хлапета и туристи, които караха велосипеди по главната улица или се разхождаха до „Магдалин“ или „Сейнт Хилдас“ 7 7 Оксфордски колежи. — Б.пр. . Къщата на Фрейзър бе малко на юг, на петнадесет минути пеша от „Крайст Чърч“. Мелиса загуби смелост. Не искаше да сяда в хола му. Искаше това да свърши час по-скоро.

— Фрейзър — той посегна да хване ръката й, но Мелиса ловко я издърпа. — Трябва да поговорим.

— Звучи някак мрачно — отбеляза Фрейзър с пискливия смях, който я караше да стиска зъби. — Нещо за сватбата?

— По-сериозно, боя се.

Това привлече вниманието му. Забави крачките си и я погледна с недоумение, което изглеждаше искрено. Сърцето на Мелиса се сви. Може би скъсването нямаше да бъде толкова спокойно, колкото бе очаквала.

— Мелиса, за какво става дума?

Тя се поколеба.

— Слушай, напоследък помислих доста и…